8 неща от близкото минало, които безутешно ни липсват
Много преди думите „фейсбук“, „биткойн“, „туит“, „селфи“, „торенти“ и др. да ни окупират живота, пак съществувахме, макар и в някаква не толкова технологично изригнала вселена.
Няма да затъваме в носталгичната „Hubba Bubba“ на „Ех, добре си беше по Байтошово време“. Първо, защото не смятаме, че си беше толкова добре по Байтошово време, и второ, защото обектът на изследване на този научен текст, са нещата, които загинаха в близкото минало. Има-няма десетина години. Не знаем дали ни липсват защото тогава сме били по-малки и не са ни мъчили дископатии и хемороиди, или защото самите работи си бяха готини.
Но ако и вие като нас страдате по кончината на долуизброените, честито! Най-хубавата част от живота ви е минала и вече сте започнали да остарявате.
Интернет с модем
Имате дуплекс и не може да влезете в нета, докато съседите не приключат разговора с роднините в Канада. Изчаквате да свършат, чудейки се защо им трябва телефон, при положение че крещят така, че 100% ги чуват и в Канада, и влизате в мирката (mIRC). Посещавате няколко канала, между които #bulgaria и #sofia. ASL PLS. Тамън си пишете asl-то, интернетът прекъсва.
Видеотеките
Никога няма да забравя видеотеката в 40 блок, която се помещаваше в един гараж с еротично червени врати. Ключът към стотиците светове под формата на VHS касетки държеше Митко с брадата. Оттам дойде и първият ни сблъсък с порното: касетите, надписани с флумастер „Голямото изпразване“ и „Анална мощ“.
Ку-ку магазините
Всъщност имаше един, на Раковски, до Операта. Още го има. Но се посещава предимно на 31 октомври. За останалите дни от годината има Jumbo. А и пърдящата възглавница загуби част от чара си откакто в YouTube можеш да гледаш 150млн. видеоклипа с живи хора, които пускат истински пръдни.
Компютърните клубове
Супер Марио до зори, никаква комуникация с околните…беше велико. Последният път, когато влязох в компютърен клуб, вече се бяха появили електронните пощи и отправих към момчето от клуба логичната молба: „Извинявайте, ще може ли да ми проверите пощата в hotmail?“. Никога повече не влязох в компютърен клуб. Но се радвам, че някъде там, може би има някой човек, който си спомня каква ми е била паролата на първата поща в Hotmail.
Вълнуващата телевизия
Едно време шоуто на Слави, а и другите предавания, в които участваше Слави, бяха смешни. Поне на моменти. Самият Слави пееше за ферарита, комбайни и мобифони и изглеждаше жизнен веселяк. По телевизията даваха „Алф“, „Семейство Флинстоун“ и детски, в които главните герои не приличаха на болни от разнообразни генетични заболявания. Да, прилика между Луна от Big Brother и Алф може да се намери във външния вид, и вероятно и двамата ядат котки, но Алф беше доста по-забавен. Да не говорим колко по-симпатичен е Барни Ръбъл от Динко.
Непретенциозната чалга
„Шопската салата“, „Лятото горещо, много е добре…“, „На т’слата дръжката“…това бяха откровени, долни чалги без капка софистицирана и напудрена претенция за поп, диско пр. Някакви хора си пееха някакви мелодични, балкански песнички с просташки текстове и толкова. Не бяха съдии в риалити формати, не претендираха музиката им да е на високо ниво, не се обиждаха кръвно на думата „чалгар/ка“.
Фотоапаратите с лента
Дигиталните фотоапарати донесоха мощна еуфория с появата си: да видиш снимката веднага, след като си я направил? OMG! После обаче стана тя, каквато стана, изгубихме контрол върху снимането и ценността на снимките рязко спадна. Вече никой не седи на площад „Славейков“, стиснал пликче от фотото и тръпнещ да разгледа снимките от лятната почивка. Сега всичко става веднага, на секундата, и на втората вече е в Instagram и има 4 сърчица. Само че самата снимка не ни носи удоволствие.
Сезоните
Допреди десетина години ноември се водеше най-гадният месец, а май беше разкошна пролетна феерия. Сега може да прекарате Нова година по къс ръкав и да носите кожух на Великден. Летните горещини не са повод за радост, защото никой не може да избегне хипертонията на 45 градуса, а и ходенето на море си стана малко декадентско. Особено на българското.
