Нещо се случи

Цвета Митова

Нещо се случи. Този път наистина. В сърцето на Европа, Париж, дванадесет души изгубиха живота си. Най- накрая на всички ни стана ясно, че Европа и светът имат огромен проблем: ние сме незащитени, ние си затваряме очите за проблема, ние сме разединени. Навън, под носа ни армия от фанатици вилнее и убива. Това вече не е проблем само на САЩ или на НАТО, то е проблем на целия свят, включително и България. Ако подобен вид атентат се случи у нас, последиците ще са катастрофални . Всички побелели глави на екрана ще намекнат, че сме си го заслужили и ще призоват за толерантност, за “ етнологически концепциум априори“ и т.н.

От години живеем с убеждението, че това няма да се случи на нас, че сме твърде далеч и че сме твърди незначителни. Обаче онзи ден, в меката на толерантността Париж, там където живеят милиони мюсюлмани и всякакви други се случи немислимото. Кой може да ни застрахова от подобен тероризъм? ИСИЛ и Ал Кайда са реална заплаха за всяка страна от територията на Европа. Въпросът е какво да правим ние? Толерантни ли да бъдем или да не бъдем? Как да се справим с бежанците, с имамите, които проповядват джихад, със съмнителните брадати типове, които забелязваме по летищата и все по-често срещаната гледка на забулени жени у нас? Ние сме малка държава с огромни проблеми, а този с радикалния тероризъм няма как да решим сами. Но отношението си можем. Истината е, че не бива да сме безразлични– нито за дванадесетте зверски убити журналисти, нито за сирийските бежанци, нито за проблемите на Близкия Изток.

Ефекта на пеперудата неминуемо ще докара нещо и у нас, а ние това вече го преживяхме веднъж при атентата в Бургас. Но докато ние още се чудим кой точно взриви автобуса на летището, в Париж полицията вече идентифицира терористите. Разкъсвани сме в омразата си между САЩ и Русия и сме абсолютно слепи за случващото се навън, докато то не почука на вратата. В големите държави имат стратегия за борба с тероризма, ние нямаме нищо, нито дори мнение по въпроса. Ние знаем да слагаме всички под общ знаменател и да мразим беззащитните: мразим бежанците, защото ни населявали страната, но си мълчим като овчици когато облечени в черно мъже убиват и режат глави във вече всички точки на света. Не разбираме, че не можем да пазим неутралитет пред световната заплаха на тероризма. Зрънцата на омразата виреят лесно. И това искат да постигнат всички екстремистки организации. Ако започнем да мразим, ще отключим религиозна война, отколешна мечта на всички фанатици. Докато шайка озверели любители на джихада промиват мозъци и режат глави, мирните последователите на исляма треперят от ужас, също както християните, католиците и всички други религиозни общности. Товарът върху мохемеданите сега ще е още по-голям, също както след 11 септември в САЩ. Радикалният екстремизъм не бива да се превръща в синоним на исляма. Не трябва да позволяваме невинните да страдат заради виновните.

Тероризмът няма нищо общо с милионите вярващи по света, които днес горчиво ще изпият чашата на омразата заради шепа ненормалници. Мюсюлманите, както и християните се страхуват еднакво. ИДИЛ реже глави и на християни, и на мюсюлмани. Бежанците на границите ни говорят ясно за това. И е наш човешки дълг да им помогнем, защото така най-ясно се проявява човешката ни толерантност. Но толерантността свършва там, където убиват хора. С екстремизма на организации като ИДИЛ и Ал Кайда трябва да се борим и у нас. Трябва ни стратегия по въпроса, държавна политика и повишена експертна сигурност. Не можем да пазим вече неутралитет. На терористи трябва да се отвръща. Те не разбират от друго. И ако обърнем гръб на нациите, които се борят с тях, ще трябва да се научим да се справяме сами. А ние никога не сме успявали в това.