Ненормалното нормално
Този пост на Божидар Божанов в блога му (http://blog.bozho.net) е писан преди почти 3 месеца, но някои събития в последните дни показаха, че не е зле да бъде припомнен, прочетен или препрочетен.
Изтърквам се вече, като казвам, че обществото ни само е виновно за проблемите, а политиците и чиновниците са просто огледало на обществото. Тук не става въпрос за леви и десни идеологии. Не става въпрос и за конспирации. Става въпрос за няколко мантри, които са основи на битието на българина и представата му за нормалност.
„Ако не съм аз, ще е някой друг“. Когато предложат на някого да участва в някаква не дотам законна и не съвсем морална „схема“, той често има възможност да откаже. Но си казва „ако не съм, ще е някой друг“. И притиснат от нерозовото си финансово положение или пък от нездравите си амбиции, участва.
„Всички го правят“. Това служи за универсално подсъзнателно оправдание. И въпреки, че поне мен и родителите и учителите ми са ме учили, че това е напълно невалидно оправдание, изглежда е масово. Всички си хвърлят боклуците по улицата. Всички паркират на тротоара. Всички подкупват пътните полицаи.
„Всеки се спасява поединично“. Липсата на алтруизъм има негативен ефект върху всеки. Има изследване, в което се наблюдава корелацията между алтруизма на една нация и нейното благосъстояние – развитите нации са осъзнали нуждата от една базова степен на солидарност, от която всички да печелят. Но тук малко хора обръщат внимание на влиянието на действията си върху другите. Ремонт в 7 сутринта в събота? Заставане в грешна лента и засичане на други автомобили? Човекът си печели време и си върши на гърба на другите.
Всички тези неща са „нормални“. Хората не виждат проблем. Особено, когато не ги засяга съвсем пряко. „Тука е така“. Нормално е, когато има колони от коли, десетки шофьори да карат в насрещното или в аварийната, за да минат по-бързо. Нормално е никой да няма против гратисчии в градския транспорт. Нормално е укриваш данъци (защото така или иначе „те“ ги крадат). Нормално е да не плащаш заплати на работниците си, а в същото време да наливаш скъп бензин в огромния си джип. Нормално е да не ти се работи, но да искаш висок стандарт на живот. Нормално е да паркираш върху пешеходна пътека. Нормално е в политиката да влизат хора, за които основната цел е пряко финансово облагодетелстване. Нормално е и бизнес-кръгове да са си присвоили държавата. Нормално е да се манипулира общественото мнение. Нормално е да назначат Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Нормално е да живеем в ненормална среда.
Очевидно е, че трябва да променим разбирането си за „нормално“. Да променим разбирането за „нормално“ и на близките си. И да не оставяме ненормалните неща да бъдат нормални. Не само като не използваме горните мантри, а като пречим на останалите да ги използват. Като търсим отговорност на всеки, който прекрачи границата на нормалността. Като протестираме срещу ненормалността. Може да ни обидят, може да ни напсуват, може да се опитат да ни набият, може да се опитат да ни репресират, дори. Но походът към истинската нормалност си струва малко повече адреналин.
П.П. Наречете тази публикация патетична и наивна, ако искате. Но това, надявам се, няма да попречи на посланието да възпитаме обществена нетърпимост към противообщественото поведение.
