Нелегалният ден на едно нелегално такси
Всяка сутрин нелегалният таксиметров шофьор си купува кафе и баничка от нелегална баничарница, затворена от ХЕИ, очевидно неуспешно. След това зарежда с крадена газ, ама бързо, че е паркирал на забранено.
Получава и първия курс за деня: началната точка е един от по-малко известните бардаци в града, а крайната – една поляна, където се организират боеве с кучета. Не е извън града поляната, малко по-навътре в Борисовата градина е, до нелегално сметище.
Следобед таксиметровият шофьор блъска човек, пресичащ на червено. Бяга от местопрестъплението, защото в този момент вози нелегални имигранти.
Не може така – след обслужване на клиентите, влиза в питейно заведение наблизо, където си поръчва от домашната им ракия да се поуспокои малко. От нерегистрираните казани на дедо е най-добре. Пие още една, после още една ама малка – само да си допуши цигарата – и тръгва, че трябва да се бачка.
Спира го КАТ и след смотолевено представяне полицаят пита за документи. Шофьорът подава книжка, но отрича да е такси: „Това не е апарат, това е джипиес от старите. Ние сме шатъл.“
Книжката е изтекла, но катаджията всъщност е охрана и на практика нищо не може да му направи, пуска го.
Таксиметровият чака кибер понеделника, за да си купи нов апарат на намаление. Намаленията по време на кибер понеделника обаче се оказват измама.
Вечерта шофьорът на нелегално такси се прибира вкъщи. Само че вкъщи няма – има само багер, който преди няколко часа е бутнал незаконната постройка. Жена му отстрани плаче. Бракът им е незаконен, защото тя няма 18 години. И детето им е незаконно, защото нямат брак.
„Измамници“ – казва тихо шофьорът и заспива. Сънува един по-добър свят, в който няма гадни катаджии, невнимателни пешеходци, хора, които да се заяждат с домошарката и мошеници от кибер понеделници. Там е неговото място. А не в тая държава, дето за нищо не става.
