Нека не бъдем „нормални българи”

Гледам „Смени жената“ и вече знам как да оправим България. Трябва да извършваме всичко законно, което е по силите ни, за да скандализираме обикновения, „нормален”, каквото и по дяволите да означава това, патриархален българин. А това, повярвайте ми, са много неща.

Засичам конкретния епизод по средата. В него са разменили местата на популярна необвързана жена на средна възраст, бивша собственичка на стриптийз бар, която гледа 19 кучета кучета и 6 котки у дома си в Ямбол (заедно с 19-годишния си син и гостуващата си майка), и млада съпруга с две деца от обикновено, предполагам още и „нормално”, традиционно българско семейство.

Като изключим деликатния момент с отглеждането на десетки животни в един дом и доколко това е безопасно за самите животни (нещо което може да бъде коментирано от експерти в областта), всичко останало в това предаване беше в полза на „откачената стара мома, която живее в кочина“, както би коментирал хипотетичен човек, участващ редовно във възстановки на хайдушки боеве, повелител на „традиционните български ценности“, сред които – въртенето на гуми пред блока и търкането на лотарийни билети на стойност по-висока от обяда ти.

Няма да правя подробен анализ на епизод от телевизионно шоу. Това, което бих извела като акцент, е че младата майка от „нормално“ семейство видимо беше шокирана, скандализирана и дълбоко потресена от живота на самотната майка-кучкар. До такава степен, че я изби на обиди и блъскане на врати в чужд дом и по телевизията.

Искам просто да използвам повода, за да кажа, че стигнах до ценен извод: средностатистическият български гражданин, който минава за „нормален“ и „обикновен“, и който сякаш не притеснява никого с поведението и съществуването си, е добре непрекъснато да бъде стресиран и шокиран с нова информация за света и живота.

Това е така, защото явно така нареченият „нормален” българин, който например е с две деца, чиста къща, тънък телевизор и любов към хазарта, изглежда не пътува много по света и не общува с хора, които не са му съседи. Съответно той е крайно нетолерантен към всичко, различно от познатото му. А това са повечето неща под това небе.

Те не са обичайни за една произволна плевенска домакиня около трийсетте. Нито за мъжа й. Тях такива непознати неща ги напрягат. Те не толерират тези работи.

Как така ще си жена на 40+, която няма мъж? КАК ТАКА?

Когато това, което по света е нормално, е „ненормално“ за повечето хора в обществото, в което живеем, и буди смут, тревога и агресия, положението е лошо. Лошо е, защото тези „нормални българи“ отглеждат деца подобни на себе си. Те възпитават малки свежи умове в тесногръдие, телевизия и омраза към всичко, което не може да се нареже върху амбалажна хартия на мушамата в кухнята и да се излъчи по сутршен блок като положителен пример.

„Нормалният българин“ е толкова стресиран и наплашен от различното, че му се реве и той би ревал със сълзи в национален ефир, защото някой споделя леглото си с куче, а не с хъркащ български юнак, припаднал след няколко ракии с чорапите. Би страдал, сякаш това го засяга. И защото „децата гледат“.

„Нормалният българин“ е най-нещастен и агресивен, когато някой, дето е уж като него, избере да не живее „по правилата.“ Правилата от закономерната екзистенциална верига Кръщене-Бал-Сватба-Кръщене-Бал на детето-Яденье и пиенье-Смърт.

Откъде-накъде той ще се движи в точните, макар и тъжни коловози, които нормалността на локално ниво повелява, а някой друг ще живее по-различно?

Откъде-накъде жена няма да има мъж? Или пък ще има няколко любовници и ще ги върти, без да я накажем за това? Къде се е чуло и видяло такова нещо у Долно нанагорнище, което все повече се оказва „тъкмо във града“?

Откъде-накъде някой ще има различно мнение за нещо и ще го споделя на висок глас? Откъде-накъде е възможно на някого просто да не му пука „какво ще кажат хората“?

Та нали цялата ни народопсихология стъпва върху изконния страх, заложен във въпроса „Какво ще каже съседът ЗА МЕНЕ?!?!?!!?!?”

Притеснени, схлупени, озлобени, наведени, шушукащи, разстроени „нормални” хора, животът тук, на Земята, е кратък. Това е истината. Ето още някои истини, които може би ще имате шанса да осмислите в ограниченото време, за което той ви е даден:

Светът е голям и в него има много неща, които си струва да бъдат видени, изпитани, изживяни и опознати. Повечето от тях не са на пейката под блока ти.

Ако действията ти са продиктувани от стремежа да получиш одобрение от обществото, ще направиш твърде малко докато си жив.

Хората са различни, слава Богу.

Това, което баба ти е майка ти са ти казали, че е правилно, е хубаво да бъде надградено и доразвито. Понякога дори срутено и построено наново. Иначе няма файда от живота.

Не е задължително да се правят и раждат деца. Особено ако човек не е прехвърлил елементарни фази на личностно развитие.

Понякога е най-добре да си нехранимайкo, наркоман и курва в очите на съседа.

Хората пречат на другите хора, когато обективно погледнато им вредят с действията си, а не когато живеят, както им харесва, без да им вредят с действията си.

Да водиш нещастен живот не е благородно.

Да си жертва не е геройство.

Да си тъп е безотговорно и лошо.

Да се промениш е възможно.

И така… Призовавам всички хора, напуснали родното си село поне ментално, да провокират „нормалните българи“ да разширят малко своите хоризонти и мислене, като демонстративно живеят, както им харесва и както се чувстват добре.

Това може да включва силно необичайни за живота в кварталното кафене начинания като: ходене без сутиен, благотворителност, брак с 46 години по-възрастна дама, тройки с непознати с доброволно участие на всички замесени страни, живот с кучета, околосветски пътешествия, отшелничество в манастир или дори носене на бял хавлиен чорап в плетени обувки с ластик…

Да оставим и малко традиция, все пак.