Неизгубени в мола

Альона Нейкова

Какво ли не измислят днес вдъхновените почитатели на Мелпомена, Талия и Терпсихора, за да привлекат в театралните салони по-многобройна и по-млада публика. Наред с празничните намаления за определени спектакли, пропуските на половин цена, промоциите в сайтове за колективно пазаруване, билетите за двама срещу целувка и други креативно-атрактивни идеи наскоро се появи още една, не по-малко любопитна.

Интерактивната кампания, която се проведе преди време в морската ни столица, имаше за цел да обърне вниманието на ученици и студенти към изкуството. Да ги предизвика да помислят какво символизира човекът с бяла маска, срещан от тях на ключови места във Варна. Да им напомни, че, освен да се разхождат по молове, може да отидат и на представление в театъра. Да им подари флаер, който да изиграе ролята на промобилет за хитови постановки на ДТ „Стоян Бъчваров“. И дори да обещае атрактивни награди за най-активните във фейсбук страницата на проявата. Дано, аджеба, някой посвети ако не два часа от времето си, за да гледа спектакъл на живо, то поне да отдели две секунди от живота си, за да натисне бутона за харесване в социалната мрежа.

Проблемът, че младите все по-рядко ходят на театър, не е от вчера. Но е особено актуален днес, във века на супертехнологиите и интернет. В представите на съвременните ученици и студенти гледането на спектакли, като че ли по-скоро се асоциира с престарели дами, наметнали кожени яки на раменете си, и с господа, държащи с треперещи ръце монокли, вторачили поглед в унили, безкрайни монолози за смисъла на живота. А единствената глътка въздух на цялата тази „отживелица“ е антрактът и театралният бюфет.

Подобни тотални заблуди наистина може да се преборят само с адекватни на времето средства. Не бива да се разчита единствено на играещите в хитови пиеси известни актьори, познати най-вече от телевизионния екран, рекламни кампании или касови филмови заглавия. Не са достатъчни и единичните афиши в центъра на града. И ако в киното се разчита на визуални ефекти, непрекъснат екшън и постоянно променящата се картина, театърът не може да му бъде алтернатива с доста семплите на този фон декори и обикновено не много динамичния сюжет. Затова младите в повечето случаи предпочитат да гледат спектакли с елементи на шоу, да бъдат анимирани по време на представление, да им се представи нов прочит на класическо произведение, като се вземе предвид и времето, в което живеем. Така че, за да не се изгуби някой тийнейджър в мола и да се привлече в театрален салон, се налага да се говори на друг език – на езика на интерактивната атракция. А понякога и да се слага маска…