НАТО и Турция – труден брак по сметка

Д-р Азриел Бермант и д-р Галиа Линденщраус, в. „Джерусалем пост“

Пречка за НАТО ли е Турция? Така изглежда, доколкото Турция изглежда действа против интересите на НАТО, независимо дали става дума за противоракетна отбрана или за Ислямска държава /ИД/. Иска ли Турция все още да е част от алианса?

Съмненията се засилват, доколкото точките на разминаване видимо са повече от тези на сближаване, а Реджеп Тайип Ердоган /преди премиер, сега президент на Турция/ говори с възхищение за Шанхайската организация за сътрудничество /ШОС/. Но е преждевременно да се

внушава, че Турция трябва да бъде принудена да напусне НАТО или че тя може да го стори по собствена инициатива.

Основно предизвикателство за НАТО е видимата готовност на Анкара да купи китайска технология за противоракетна отбрана. Има опасения, че турското сътрудничество с Китай в областта на противоракетната отбрана би дало достъп на китайците до класифицирана информация и военни планове на НАТО, и администрацията на Обама изрази своето безпокойство по въпроса пред Турция. В американския Сенат вече е предложена мярка, би наложила забрана на САЩ да окажат финансова помощ за интегрирането на китайските компоненти с американска технология, която е основна съставна част от натовската европейска система за противоракетна отбрана. Все пак има известни признаци, че е възможно Турция да се откаже от плановете си за поръчка в Китай. Би било възможно Турция да прекрати разговорите под претекст, че нейните искания за съвместно производство не са били достатъчно добре приети, но в същото време е ясно, че подобна стъпка би била предприета по отношение на Китай с ясното осъзнаване, че сближаването с Китай е било стъпка на отдалечаване на Анкара от съюзниците в НАТО.

Друга голям източник на търкания е въпросът за битката срещу ИД. Въпреки че сега Турция предприема по-сериозни мерки за преграждане пътя на чуждестранните бойци и дори затвори границата си със Сирия, все още има несъгласие по въпроса кой е правилният начин за действие по отношение на ИД. ИД е показателна за вакуума във властта, появил се в резултат от американската политика към Ирак и Сирия; твърди се, че без отстраняването на режима на Асад не би могло да бъде постигнато подобряване. Ако за запада ИД изглежда се е превърнала в най-голямата заплаха за сигурността в региона, коалицията на желаещите показа готовност дори да включи Иран и Асад, за да се противопостави на джихадистите. Турция не гледа благосклонно на засилването на иранското влияние в Ирак и определи желанието на Съединените щати за „евентуални“ преговори с Асад като „ръкостискане с Хитлер“.

Турската общественост силно подкрепя оставането на страната в НАТО. Според изследване от 2014 г. на университета Кадир Хас, броят на подкрепящите членството на Турция в НАТО да продължи е нараснал от 72% през 2013 г. на 76% през 2014 г. По същия начин проучване през 2014 г. на трансатлантическите тенденции на Джърман Маршал фонд показва, че 49% от участниците в анкетата са на мнение, че „членството в НАТО е ключово за сигурността на Турция“.

Западни дипломати изтъкват, че въпреки разочарованието от двусмислеността на Турция по отношение на ИД, нейната геостратегическа позиция диктува, че Анкара ще остане част от НАТО и връзките в сферата на сигурността с нея ще останат силни. В географско отношение Турция се намира в центъра на всички кризи, будещи загриженост на Запад, поради което Турция не трябва да се отчуждава.

И предишният генерален секретар на НАТО Расмусен и сегашният Йенс Столтенберг похвалиха приноса на Турция към дейността на алианса, особено в Афганистан. Министърът на отбраната на Турция Исмет Йълмаз също заяви наскоро, че „НАТО действа успешно като институция за поддържане на сигурността“.

Накратко, в продължение на повече от 60 г. Турция и НАТО се радват на взаимноизгодни отношения.

Да, отношенията в момента преминават през труден период, но разводът е малко вероятен. Ако страхът от Съветския съюз запази страните заедно през студената война, днес двете страни споделят загриженост от последиците на нестабилността, произтичаща от арабските катаклизми в Близкия изток. На Турция все още й е необходимо сътрудничеството на НАТО за разполагане на противоракетна система на нейна територия срещу заплаха от Сирия. В същото време военните способности на НАТО са усилени от потенциално големия брой турски войски на разположение на алианса. Ако през по-голяма част от времето изглежда, че Турция получава свобода да действа както пожелае, то съюзниците й от НАТО нямат лостове за влияние върху това.

Е, ако някой направи прибързани изводи от водещия се в Турция дебат за потенциалната поръчка на китайска система за противоракетна отбрана, то може да се твърди, че когато НАТО заеме твърда позиция, Анкара чува посланието. /БГНЕС