Нашите опорни точки за 2013

| от |

Видяхме го от Рут Колева, която написа на стената си: 624-400-rut-koleva Ебаси годината. For REAL! Скочих с парашут, ядох плъх и козе око (съзнателно). Гледах The Prodigy за четвърти път, и Atoms for Peace за първи. Пропътувах Европа с брат ми и се влюбих в Париж и Лондон! Видях слънчогледите на Ван Гог, Мона Лиза и апартаментите на Наполеон. Слушах невероятни улични музиканти пред Notre Dam, и се качих на Айфеловата кула. Изнесох се 3 пъти, и спасих една котка от сигурна смърт. Изкарах книжка и си татуирах диамант. Простих 5 изневери и издадох албум, по който работих сама повече от година. Марк Ронсън го чу и туитна за него!!! Живях 3 месеца с 54 камери и ходих на мач на Локо ПЛД. После ходих и в Двореца в Балчик, където е супер яко. Успях да накарам цялата естрадна гилдия да ме мрази, защото не съм комунистическа лицемерка. Запознах се с много хора и пях на много сцени. Влюбих се два пъти за неподходящи човеци и преглътнах много обиди. Още си пускам D’Angelo и Miss Jill Scott, още вярвам в доброто и в хубавата музика. Горда съм. Доволна съм.

Много ни хареса. Написахме своите и помолихме колеги и приятели да се присъединят. Това са нашите опорни точки. 2013 – такава, каквато я видяхме, 2014 – такава, каквато си пожелаваме да бъде.

Радослав Неделчев:

Ебаси годината. For REAL! Започнах я с нови шефове. Загубих стари колеги, спечелих нови победи. Научих се да карам борд, записах се на пътешествие до Марс, пътувах до още една съседна столица – Белград. Сертифицирах се от Google, видях се на корицата на списание (макар и едно издание). Гласувах. После скачах, виках, танцувах. Плаках, погребвайки баща си. И пак виках. Намерих си четирилистна детелина, губех и печелех басове, обикалях плажове. Правих пица в Гърция, будех се и лягах в Лондон. Видях човешкото тяло разчленено – във витрини, гледах и падането на Стената. Спечелих си нови познати, запазих и старите си приятели. Започнах ново приключение, които ми дава вдъхновение. Опитвам се да подредя нещата, за да може следващата да ми е по-богата. И здрава. И щастлива. И с късмет. Желая си го. По дяволите – заслужавам си го.

Александър Николов:

Ебаси годината. For REAL! Започнах я с ново работно място, на нов континент, не че с Автсралия-та се видяхме много тази година. Загубих стари приятели, спечелих нови роднини* (цели двама братя си имам). Научих се да карам колело (не се смей, маймунке мръсна), обиколих много места. Скъсах менискус, в Еквадор. Гласувах, в Пекин. Живях два дни в страх от зодията си, в Ел Ей. Размина ми се. И нещата продължиха все така : нови приятелства, и нови разочарования, и пак пътувания, и кулинарни изкушения, и изпитания. Нови задачи и предизвикателства. И грешки, и успехи. Започнах ново приключение, които ми дава вдъхновение. Опитвам се да подредя нещата, за да може следващата да ми е по-богата. И здрава. И щастлива. И с късмет. Желая си го. По дяволите – заслужавам си го. Желая същото и на всички, с които тази година се радвахме заедно на онези малките радости, благодарение, на които оцеляхме. Нека тези моменти да са повече през 2014.

Христо Топузов :

Годината започна с очаквания и обещания, още в първият месец от нея загубих работа, спечелих наказание. Другата добра страна беше, че няма да ставам вече в 5:30. Мислех си, че ще имам повече време за себе си, уви не се получи. Започнах да спортувам по-интензивно и към плуването добавих и тичане. Исках да си купя колело, купих си телевизор. Карах сноуборд, не толкова много колкото искам. Започнах няколко нови проекта, довърших един. Гласувах, наблюдавах протестите, отразявах протестите. Близо три месеца бях без кола, оказа се, че не е толкова зле колкото ти се струва първоначално. Годината завършва (имам още един работен ден) неприятно с горчивина в устата и олово в краката. Опитвам се да организирам събитията за следващата. Да ви кажа, радвам се че свърши.

Мария Георгиева (ELLE)

… … … … … … … … … … … … След 12 многоточия няма да сложа точка. Бих забила една мощна удивителна, която да ми държи вниманието на вечната въпросителна: защо отново равносметка?! Сякаш светът ще започне отново, а ти ще гледаш отстрани като победител?! Не, няма! Тогава защо търсиш оправдания как да забравиш сълзите, обидите, раните, липсите… Не можеш! Няма как да заличиш всички онези моменти, в които напусна работа, емигрира няколко пъти, моли се на предсмъртния одър на надеждата, тръгна си от човека до теб… Вярно, направи го в мислите си, но те направиха дните ти! За да усетиш след това по-силно любовта, приятелството, малките жестове…

Да, имах лоша година, но си е моя. Само моя! И не искам да я споделям. Не искам и да я забравям, защото лошите спомени са идеалната основа за надграждане към по-добро. Без тях многоточията си остават. А също и усещането, че не може да си по-добре.

Затова от утре не искам много, а само толкова, колкото мога да понеса! За да включа един ден и другите препинателни знаци – двете точки с вярната скоба 🙂

Надежда Узунова (БНТ):

72318_10202031622846171_454448148_n

Станах на 33. Бях на три площада – два чужди и един мой. Стигнах до края на света с трима нови приятели. Трима стари ме разочароваха: на един простих, двама забравих. Направих поне 333 сапунени мехури, 3 със сигурост се спукаха безвъзвратно. Изпратих трима души от семейството си надалече: двама за кратко, един завинаги. Видях една потънала църква, когато изплуваше. Бях част от нещо. Убедих се, че новото идва, когато в себе си скъсаш със старото, че промяната те намира, без да си кроил планове за нея. Един път, чака да го извървя. Може би още догодина. Това е най-хубавото, което мога да ви пожелая на всички: ПЪТ!

Карина Караньотова (БНТ2):

Screenshot_1 През 2013-та за мен се случи нещо много важно и значимо, нещо, което планирам от поне 3 години. Излезе книгата за баба ми, актрисата Славка Славова. Много отдавна се занимавам с това и се радвам, че тази година стана факт. Направихме нещо, което дължахме на баба ми, защото тя наистина беше уникален човек и несравним талант и професионалист. В БНТ 2 продължавам с репортажите, но имам и ново, по скоро – ново -старо ампоа на водеща. Радвам се, че телевизията се развива и аз съм част от този страхотен екип. Благодаря на всички колеги, които ме търпят и пожелавам на всички хора здраве, мир, любов и мноооооого успехи. Нека и през 2014 да се радваме на успехите си, колкото и малки да са те за света! Не забравяте, че и прашинките са част от Вселената! Think possitive, be happy.

Георги Марчев (Дневник):

През последната една година натрупах професионален опит за пет. Разбрах на практика и смисъла от недоволството, от протеста, от важността да не страхувам да задавам важните въпроси по много пъти. Питах и кой, и как, и защо… Загубих почти всички битки, но го направих с достойнство. И между другото успях да завърша магистратура като десет месеца нямах нито един почивен ден. Затова и не спах, и бях често на ръба на нервите си и на физическите си сили. В резултат само не си смених работата – почти. Не ми остана време за нито една секунда любов. Наздраве! Пък 2014 г. каквато иска да е – само да съм здрав. И вие да сте здрави и ‪#‎оставка‬

Ралица Ковачева (Редута):

traijcho-traijkov-nishto-v-gerb-ne-e-sigurno-poveche-ot-24-chasa-169072

Започнах 2013-а разколебана и търсеща работа – не просто като препитание, а като професионален смисъл. Намерих го там, където винаги съм знаела, че е, но никога не съм имала време да го потърся- в науката. Оказа се, че имам да наваксвам години пропуснати знания, но пък винаги съм обичала да ми е трудно. Оказа се също, че не мога (както горделиво си мислех) с лека ръка да зарежа журналистиката и благодаря на моите колеги и приятели от сайта „Редута” за възможността да пиша това, което ми е на сърцето. А сърцето ми беше пълно, защото видях колко сме много. Ние, които протестирахме, защото почувствахме, че така повече не може. И знам, че не само аз се чувствам така – всички, с които говорих през седемте месеца протести казаха същото – толкова съм щастлив, че не съм сам. Това е сила, за която не подозирахме. Това е моята опорна точка. Знам, че ако опрем в нея лоста на общата си воля, ще обърнем каруцата на безнадеждността. И знам, че няма да е веднага, нито ще е бързо, но нямаме друг избор. Не можем иначе, защото просто сме си такива. Годината беше една от най-трудните за семейството ми, но в крайна сметка я изпращаме по-силни и по-заедно. Написах истории, които преди нямах смелостта да напиша. И се научих (не съвсем, но напреднах значително) да казвам „не”. Изпращам 2013-а уверена в смисъла от усилията, които човек полага, за да бъде себе си, да прави света по-добър и по-смислен, по-всякакъв начин – като протестира, като обича децата си, като пише истории или прави най-вкусната пилешка супа на света. И се надявам следващата година да бъде още по-предизвикателна. Готова съм за нея.

Антоанета Николова (bTV):

Започнах годината с един Папа и я завършвам с два, с едно правителство и завърших с друго в две от три страни където се разклонявам. the Family Николов има двама дебютанти…С партньора смените не развиват такива скорости, но пък следващата година ще започне с една управа в ЕС, за да завърши с нови две. Арабската пролет мина от есен към зима, но няма страшно – ерата на Водолея е само в началото си. За 100%-овите от зодията това е загрявка. Континентите ги смених само на Изток, че от там изгрява слънцето ;-)))

Боряна Каменова (БНТ):

И тази година не спрях да пуша. По едно време обаче доста изпуших. В началото беше студено. Нашето такси кръстосваше родината през преспи и поледици и търсеше истинските хора. Открихме Торбалъжи (до Трявна е). Намерихме и няколко истини (навсякъде са). Запомних дядо на почти 100, който след повече от 40 години отново премина границата с Гърция. Пеша, с мен. А живееше само на няколко километра от нея. Зърна 101-ва пирамида и сякаш стана на 10, заподскача и ме запита: „хоп, ама сега съм в Гърция, хоп, ама сега пак съм в Горна Арда, нали…“ Гранична полиция ни хвана, но бързо ни пусна. Ние си тръгнахме от любимите Родопи, а аз мислех за дядото. Той каза, че на море не е успял да отиде в живота си, аз обаче и тази година, като всяка друга, отидох. Сменихме правителство и още едно… и почнахме да се топлим по площадите. Лятото си повярвахме.

С моя колега Спас спечелихме награда за най-добри млади журналисти. Той взе статуетката, защото беше само една, а и му се полагаше, той беше от самото начало. Аз взех пари като награда за труда ми за пръв път. Гордеех се и гордо ги изхарчих до последната стотинка. На морето никога не бях виждала толкова много падащи звезди. На морето беше хубаво, даже спрях да гледам новини. Не спрях обаче да се сещам за дядото от Родопите и за някои други дядовци (все така се получава, че с тях най се разбирам). Имаше един, возих го в букурещкото предградие Попещи, някога заселено от българи. Открих го с настоятелното питане: има ли още някой тук, който говори български? Пратиха ме в някакъв блок. Изкарах човека по пантофи, той седна на задната седалка и проговори на най-сладкия български, който съм чувала. Три седмици от живота си общо бе прекарал на наша територия, но някога беше писал стихове на български. Не знаеше къде са. Викам му: „потърси ги, ще те изчакаме“. Чакахме дълго. Донесе една стара тетрадка, разлиства я, гледа, смя се, плака, разказа си живота. Докато търсеше някакви детски стихчета на българския, който няма с кого да си говори. Не ги намери. Но докато ги търсеше видях най-милото лице за изминалата година. След морето таксито го спряха, работата в новините ми се стори скучна, а уреденият микрофон – тежък. Реших да си почина и излязох в дълга отпуска.

Рабрах, че някой път трябва да се вгледаш в собствените си редове. На Нова година ще работя. Както е модерно да се казва – чака ме ново предизвикателство. А в моята тетрадка още търся нещо. Дано Бог ми помогне да го открия.

Ивайло Везенков (Нова тв)

След като на маите не им се получи, полюсите са по местата си и слънцето все още не се е взривило, 2013-а ми се случи. Първите секунди от годината все още са пред очите ми като бял ден. Бях с телефона си. Така става понякога, когато любимите ти хора са или в друг град, или дори на другия край на света. По този начин се учиш на търпение, което често е повече от незаменимо. Сега, когато тегля чертата на изминалите 12 месеца, изпитвам най-вече благодарност. Затова, че имаше от всичко по малко – и успехи, и провали, и приятели, и разочарования. Не мина и без уроци – от онези важните, които не ти преподават в училище. Понякога ми се струваше, че времето се точи бавно като оставката на някое правителство, а друг път, че профучава страшно бързо. Щастлив съм обаче, че имаше моменти, в които времето нямаше абсолютно никакво значение. Ето затова си заслужава. Тук са и два двупосочни билета до Ню Йорк и още няколко страхотни пътувания из Европа. После дойде и новата работа. Продължих да се срещам с всякакви хора и истории. Същите ми помагаха да видя, че въртящият се камък във Вселената, който имаме честта да населяваме, не е чак толкова ужасно място. Независимо къде ще ни завари 2014-а година, без значение колко различни едни от други ще ни посети, в крайна сметка всички си пожелаваме едно и също. Сега пак ще чакам новата година и, за щастие, този път без телефон. По дяволите, най-важното е да има на кого да сложиш подарък под елхата.

Константин Вълков (Дарик радио)

Тази година чух по едно лондонско радио Sunshine на Рут Колева.

Ето как започнахме с Рут и ще завършим нещата с Рут и нейната песен. А втората част с нашите „опорни точки“ в 14:30 🙂

 
 
Коментарите са изключени за Нашите опорни точки за 2013