Ебаси годината. For REAL! Започнах я с ново работно място, на нов континент, не че с Автсралия-та се видяхме много тази година. Загубих стари приятели, спечелих нови роднини* (цели двама братя си имам). Научих се да карам колело (не се смей, маймунке мръсна), обиколих много места. Скъсах менискус, в Еквадор. Гласувах, в Пекин. Живях два дни в страх от зодията си, в Ел Ей. Размина ми се. И нещата продължиха все така : нови приятелства, и нови разочарования, и пак пътувания, и кулинарни изкушения, и изпитания. Нови задачи и предизвикателства. И грешки, и успехи. Започнах ново приключение, които ми дава вдъхновение. Опитвам се да подредя нещата, за да може следващата да ми е по-богата. И здрава. И щастлива. И с късмет. Желая си го. По дяволите – заслужавам си го. Желая същото и на всички, с които тази година се радвахме заедно на онези малките радости, благодарение, на които оцеляхме. Нека тези моменти да са повече през 2014.
Христо Топузов :
Годината започна с очаквания и обещания, още в първият месец от нея загубих работа, спечелих наказание. Другата добра страна беше, че няма да ставам вече в 5:30. Мислех си, че ще имам повече време за себе си, уви не се получи. Започнах да спортувам по-интензивно и към плуването добавих и тичане. Исках да си купя колело, купих си телевизор. Карах сноуборд, не толкова много колкото искам. Започнах няколко нови проекта, довърших един. Гласувах, наблюдавах протестите, отразявах протестите. Близо три месеца бях без кола, оказа се, че не е толкова зле колкото ти се струва първоначално. Годината завършва (имам още един работен ден) неприятно с горчивина в устата и олово в краката. Опитвам се да организирам събитията за следващата. Да ви кажа, радвам се че свърши.
Мария Георгиева (ELLE)
… … … … … … … … … … … … След 12 многоточия няма да сложа точка. Бих забила една мощна удивителна, която да ми държи вниманието на вечната въпросителна: защо отново равносметка?! Сякаш светът ще започне отново, а ти ще гледаш отстрани като победител?! Не, няма! Тогава защо търсиш оправдания как да забравиш сълзите, обидите, раните, липсите… Не можеш! Няма как да заличиш всички онези моменти, в които напусна работа, емигрира няколко пъти, моли се на предсмъртния одър на надеждата, тръгна си от човека до теб… Вярно, направи го в мислите си, но те направиха дните ти! За да усетиш след това по-силно любовта, приятелството, малките жестове…
Да, имах лоша година, но си е моя. Само моя! И не искам да я споделям. Не искам и да я забравям, защото лошите спомени са идеалната основа за надграждане към по-добро. Без тях многоточията си остават. А също и усещането, че не може да си по-добре.
Затова от утре не искам много, а само толкова, колкото мога да понеса! За да включа един ден и другите препинателни знаци – двете точки с вярната скоба 🙂
Надежда Узунова (БНТ):