Наръчник за перфектната абитуриентска вечер

Автор: Лола Монтескьо (още от Лола на chuime.bg)

Баловете като начин да стимулираме дребния бизнес

Всяка жена мечтае да бъде принцеса. В България това напълно възможно. Дори и да е само за една нощ. И макар, че повечето след това не си го спомнят. Но със помени или без месец май е месецът на българската пепеляшка. Това е времето, в което довчера пъпчивите тийнейджърки буквално за часове разцъфват в клонинги на Нина Добрев, Шакира, Клеопатра или просто Весна Змиянац.

За добрия изглед на завършващата училище честта си, апартамента и евентуално пендарите на прабаба залагат хиляди български семейства. Мен ако питате, сега е времето да се вземе властта, нищо, че всички я подритват. Защото подобен икономически възход сред шивачките в Асеновград и фризьорките във всички окръжни градове ще има чак догодина. А ако новият финансов министър се сети да включи абитуриентския разход на средното българско семейство в перото „стимулиране на дребния бизнес”, България ще оглави поредната европейска класация.

Без шега, миналата година познато семейство взе сериозен кредит от банката, за да докара гарджето като съученичките му. Предполагам повечето от девойките в класа й също са вкарали фамилиите си в заеми за поне 10 години напред. Но няма как. В днешно време абитуриентската вечер е като кървавия чаршаф едно време. Ако не я размахаш пред всички, спукана е работата на момата. Че кой ще погледне сериозно на 18-годишно момиче, което не е разорило баща си, за да си купи рокля-торта, силиконов бюст и куверт за „Шератон” в чест на това, че най-сетне вече няма да ходи на даскало?

За да спестя тоновете очна спирала, която ще се разтече от отчаяни момински сълзи, ако фамилиите на изкласилите училище направят сериозни пропуски, се изкушавам да дам няколко съвета, почерпени от собствения ми опит като абитуриентка. Нищо че това бе отдавна и нищо не помня.

Роклята

И така, да започнем от най-важното. Абитуриентка без скъпа рокля е като избори без измами. Всички тайно си мечтаят да я докараме дотам, ама засега е напълно невъзможно. Когато аз бях абитуриентка, рокли по магазините нямаше. Всички си шиехме. Платът се носеше от Дубай. Пясъчна коприна. Оправни лели, братовчедки и съседки донасяха плата и осигурявяха адреса на сръчни домакини с шевна машина. Както и горе-долу ново издание на списание „Бурда”. Шиенето на роклята си беше тайнство – ходиш при лелята поне няколко пъти, взимат ти мерки, правят ти проби, боцкат те с карфици, тъпчат подплънки… Днес нещата са по-професионални. Сръчните домакини с шевните машини са отворили бутици в Асеновград и вече си имат собствени модни линии. Имах шанса да видя с очите си разкоша им. Рококо ряпа да яде. То са буфти, волани и кафтани, направо фойерверки от плат, дантела и камъчета Сваровски. Е, почти Сваровски, де. В такова изделие и копие на Квазимодо да си, няма да ти личи. Че кой ще те види изпод всичките кринолини и обръчи, воали и перденца? Честно казано, някои от моделите ми напомнят на съветските жигули. Просто изпълнение, но пък много украса. Помните ли – завески, плюшени мечета, ледека на волана и кукла с шапка на задното стъкло. Сигурно повечето асеновградски дизайнерки са били и съпритежателки на жигули едно време.

Тези разкошни рококо рокли обаче крият подводни камъни. Ходенето до тоалетна е проблем. Съветът ми е винаги да взимате поне четири приятелки със себе си, за да може две да държат обръчите, една да ви свали гащичките, а четвъртата да ви подпира да пазите равновесие на 12-сантиметровите токове с платформа, докато сядате на чинията и придържате бюстието си.

А да, бюстието. Няма абитуриентска рокля без бюстие, не търсете. Ще си спестите един тон нерви. Приемете, че една нощ в живота си дъщеря ви ще ходи по пола в стил Мария Антоанета отдолу и по монокини отгоре. По–патриархалните да не се хващат за сърцето. Ако намерите подходящата гримьорка, никой няма да разбере, че това е дъщеря ви.

Гримът

Мен на моя абитуриентски бал ме гримира фризьорката ми. Тя беше жена със силни ръце. Бетонира косата ми и после бетонира и лицето ми. Лакът от фризурата ми го изтъргвах около месец след това, а многопластовият грим така се напука, още преди да тръгна за бала, че го изтрих. Тоест начупих го с няколко удара и после го повдигнах внимателно со пила и отвертка, докато се отлепи изцяло. Отидох на бала си негримирана. Днес до там не е нужно да се стига, пълно е с професионални гримьорки. Могат да те направят на каквото искаш – от Бионсе до Волен Сидеров. Важно е ако ще са монокини, да е анонимно.

Бюфетът

Много внимавайте какво ядете. Ако ви сервират една сьомга с леко посинели краища и остатъци от руска салата тук-таме, не я докосвайте. Тази сьомга е от моя бал и мисля, че продължват да я сервират на вско поколение абитуриенти. Те, милите, обикновено са толкова наквасени, че така и не стигат до рибения бюфет. А пък сьомгата е деликатес, не се хвърля. При по-сериозни температури във фризера няма проблем да изкара и още няколко бала, стига да не се окаже, че кризата е вече толкова зверска, че даже и абитуриентите са гладни. За всеки случай си носете хапчета за стомах и найлонови торбички от самолета.

Музиката

„Рамщайн”, „Депеш мод”, „Бон Джови”… Знам, знам, всички им ходите по концертите, но все пак си вземете стотина лева на банкноти, че да има какво да лепите по челата на циганския оркестър, който ще ви изпрати. После пак казвайте, че не слушате чалга, но абитуриентският бал не се брои. Той си е като Нова година – след 12 всички стават на Ивана. А и защо и циганите, пардон ромите, да не намажат покрай абитуриентските балове? Че това е толкова европейско!

На другия ден

За деня след бала имам само един съвет. Онова, което не помним, не се е случило. А ако толкова държите да знаете как сте си прекарали бала и ви стиска, просто разгледайте снимките във фейсбук. Айде и приятно изкарване!