shareit

Надникване в бъдещето

| от |

Прогноза на Ивайло Калфин (http://kalfin.eu) във връзка с избирането му в група за натиск за бъдещето на ЕС.

the-future

Не след дълго науката ще даде възможност човешкият живот да се удължава до 120-150 години. Все повече изкуствени органи ще могат да се имплантират на мястото на увредените, от работата на всяка клетка от тялото ни ще се извлича информация, която ще се преработва бързо и ще позволява всяко отклонение да се открива и да се коригира незабавно.

Киборгите ще заместят човека във все повече рутинни дейности, като получават и преработват информация от околната среда и съобразяват действията си по определени алгоритми. Хората ще могат да работят, играят и учат от раждането до смъртта си.

Целевите и „необходимите“ знания ще заместят традиционното общо образование. Само 10% от хората ще са достатъчни да осигуряват успешното нарастване на качеството на живот на останалите 90 процента.

Хладилникът ще пазарува сам, а колата ще ни отвежда на работа, докато си доспиваме в нея. Ако въобще се налага до ходим в офис, за да работим, разбира се.

Това ви се вижда далечна фантазия?

Съвсем не. Теоретично науката вече е намерила решение на повечето от тези въпроси. Въпрос на десетилетия е те да станат достъпни. И това ме кара с още по-голямо нетърпение да мисля как ще изглежда животът на децата ни през 2050-2060 г.

Този вид проучвания за бъдещето са известни с английския термин foresight, който може да се преведе на български донякъде като „прогнозиране“. В него се анализира развитието на науката и технологиите, икономическите перспективи и развитието на обществото за следващите десетилетия. Правенето на такива прогнози не е просто гимнастика за ума за неколцина любители на научната фантастика с необичайно висок коефициент на интелигентност. Това упражнение е полезно, за да се разположат в този анализ целите на провежданите политики.

Всеки американски президент получава своята „прогноза” още в деня на встъпването си в длъжност. Колко европейски държавни глави разполагат с подобен анализ? Вие знаете ли? И аз не знам.

Затова с неколцина членове на ЕП, имаме амбицията това да се случва и в Европа.

От известно време Европейската комисия прави подобна организация чрез една междуинституционална група, в която участват хора от трите основни евроинституции: Европейският парламент, Комисията и Съвета. След, като парламентът подкрепи наскоро доклада на един мой колега – британски консерватор, Джеймс Елис, тази дейност ще бъде трайно уредена.

Амбицирани сме още пилотната фаза да се увенчае с резултат и новата Европейска комисия, която ще бъде избрана през октомври, да разполага с първия европейски прогнозен доклад. Неговият хоризонт е скромен – следващите 15 г. Разговорите по тази прогноза вече започнаха в Европейската интернет фондация, в която членувам. През февруари и март ще направим и първите представяния на прогнозата до 2030 г.

Надявам се, че тя ще влезе в плановете за развитие на България и съм готов да работя това да се случи. Теми като образование, здравеопазване и доходи ще излязат на първо място, ако искаме да следваме тенденциите в Европа. Ето една хубава тема за дискусия: Как да стане това?

 
 
Коментарите са изключени за Надникване в бъдещето