На Русия и САЩ им е тясно на една планета

Артем Кречетников, Би Би Си

На 6 февруари тази година Белият дом огласи новата стратегия за национална сигурност на САЩ /предишната беше разработена през 2010 г./. Месец и половина след това Съветът за сигурност на Руската федерация /ССРФ/ даде своята оценка на документа, виждайки в него „активен антируски заряд“.

В числото на потенциалните заплахи анализаторите от ССРФ включиха „формирането на негативен облик на страната ни“, „продължаване на курса на политическа и икономическа изолация на Русия, включително ограничаване на нейните възможности за износ на енергийни ресурси и изтласкване от всички пазари за продукция с военно предназначение“, „формиране на антируски политически курс в страни, партньори на Русия“.

„Отбелязано е, че САЩ ще запазят бдителността си към стратегическите възможности на Русия, а също така ще помагат на съюзниците и партньорите си да се противопоставят на руската политика. Особено внимание е обърнато на продължаването на взаимодействието на САЩ с европейските им съюзници с цел политическа и икономическа изолация на Русия“, гласи оценката.

Това, че Вашингтон разглежда Русия като недружелюбна държава, е очевидно. Тук, както се казва, нито се прибавя, нито – изважда. Всъщност, не беше нужно да се занимаваш с анализ в продължение на месец и половина, за да стигнеш до такъв извод. Истина е, че със същия успех може да се каже, че руската външна политика е насочена към сдържането на САЩ и намаляване на ролята им, при което това е започнало доста преди украинската криза и даже преди идването на Владимир Путин на власт. Достатъчно е да си спомним доктрината за многополюсен свят на Евгений Примаков и „скока в Прищина“.

Нулеви шансове

Възможно и е подобряване на отношенията в обозримо бъдеще?

„Не“, убеден е заместник-деканът на факултета по международни отношения на московската Висша школа по икономика Андрей Суздалцев. „Обърнете внимание, че Москва за първи път от много години даже не говори, че го желае, а просто констатира факта. Положителни перспективи никой не вижда“.

„Възможност съществува, но само теоретически“, каза пред руската емисия на Би Би Си експертът от Института за национална стратегия Павел Святенков. „За това е необходимо САЩ да преразгледат базовите си подходи към своята международна политика“.

Според американците Русия трябва да преразгледа своите подходи, но и в двата случая, както се казва, да искаш не е вредно. На руснаците, особено на публиката в интернет, е присъщо да демонизират и да се присмиват на Барак Обама, а също и на нищо не решаващата Джен Псаки. Само че специалистите подчертават, че Обама е най-миролюбивият и отстъпчив американски лидери от всички възможни и че при нов стопанин на Белия дом, който и да е той, отношенията по-скоро ще се влошат.

„Хилари Клинтън, без да споменаваме републиканците, е склонна към доста по-твърд курс“, напомня Павел Святенков.

„От времето на Студената война е характерно изострянето в отношенията между Вашингтон и Москва в последните години от мандата и декларации за предимствата на диалога в началото на следващото президентство. Но след това възникват проблеми, и затоплянето не продължава дълго, отбелязва Андрей Суздалцев.

Корено противоречие

Песимистичните прогнози на анализаторите произлизат от това, че причините за голямата нелюбов се коренят по-дълбоко, отколкото в личността на Владимир Путин или, още повече, на често сменящите се американски президенти и даже по-дълбоко от украинската криза. Отношенията между Москва и Вашингтон напомнят на стария съветски филм „Влюбени по собствено желание“, в който главните герои, алкохолик-неудачник и не много красива девойка, правят всичко по силите си, за да се влюбят един в друг. В киното всичко мина добре. В политиката опитите да се сприятелиш неизменно завършват с връщане в точката на замръзване.

Външнополитическата доктрина на Русия се наложи много преди възникването на Съединените щати: „събирай земите около Москва“. Както се е шегувала Екатерина II, „слава Богу, че поне на север от нас е Ледовитият океан, че иначе никакви войски нямаше да ни стигнат“. За Америка такава доктрина формулира Збигнев Бжежински в книгата си „Голямата шахматна дъска“: да не се допуска възникване в Евразия на такава държава или съюз, които да контролират значителна част от континента.

Андрей Суздалцев напомня също и за теорията на вечната борба между континенталните и морските сили, която геополитика през XIX век наричали сблъсък между хипопотам и Левиатан. За каква силна дружба може да се говори при такова фундаментално противоречие? „Украинската криза е само кибрит, запален близо до варел с керосин“, казва Павел Святенков.

Съперници пожизнено

Какво би останало, ако се вслушаш в реч на политици и извадиш същността?

В идеален случай Русия би искала от Америка да си седи отвъд океана и да не се бърка в нищо, в краен случай, да не прави на световната арена нищо без съгласието на Москва в духа на известната фраза на канцлера на Руската империя Андрей Безбородко: „Без наше разрешение в Европа не смеят и с един топ да гръмнат“.

Америка иска Русия да се откаже от активната външна политика, в това число и в постсъветското пространство, и да се занимава изключително със себе си.

В интервю неотдавна по телевизионния канал „Дождь“ Джен Псаки заяви, че Вашингтон „желае на Русия и на руския народ всевъзможни успехи и е заинтересован от процъфтяването на руската икономика“.Вероятно е така. Но да види Русия като велика геополитическа и военна държава – това не се желае. А точно това не устройва голяма част от руския елит и граждани.

Според израза на писателя и публицист Михаил Велер Москва и Вашингтон взаимно искат един от друг незначителност. Но да удовлетворят това желание на партньора не искат и двете страни, поради което и този, който предявява справедливи искания, и този с нагли мераци никога не се съгласяват.

Когато става дума за постсъветското пространство руснаците се опират на историческия опит от многобройни войни, които им се е налагало да водят, и необходимостта да имат „дружелюбна предфронтова линия“, а американците – на демократичните ценности и правото на народите сами да се разпореждат със съдбата си. По думите на Андрей Суздалцев разликата е в мащабите: „Москва се стреми към зона на влияние, а САЩ гледат на целия свят като на зона на своето влияние“. При това експертът признава, че и в случай на формиране на двуполюсен свят, като по съветско време, отношенията няма да се подобрят, а ще се стигне веднага до борба за надмощие. Той отбелязва, че руската управляваща класа особено се оскърбява от двойните, според нейното мнение, стандарти. Лайтмотив на който и да е разговор за руско-американските отношения става фразата :А защо на тях им е позволено, а на нас – не? Защо Косово е „особен случай“, а Абхазия и Донбас не са? Като правило не се приемат никакви обяснения.

На тази и на други исторически ситуации може да се гледа по различен начин и страните имат много какво да си кажат в момента на най-добри отношения. Само че при всички случаи това е диалог между конкуренти, а не между съюзници и единомишленици.

Даже в момента на най-добри отношения между Русия и Запада се подразбираше, че съвместни институции като „голямата осморка“ или Съвета Русия-НАТО не са създадени за постигане на една цел съвместно, а за изглаждане на противоречията.

Москва винаги е изразявала недоволство от това, че партньорите не приемат с достатъчно внимание нейните интереси, но това изначално предполага, че интересите са различни.

„През 90-те години на миналия век Русия взе решение да се движи във фарватера на Запада не за това, да се превърне в част от него, а с надеждата, че Западът ще се съобразява с нея“, казва Павел Святенков.

На Русия и Америка им е тясно на една планета. И, изглежда, по този въпрос нищо не може да се направи. /БГНЕС