Можехме ли да предвидим бурята?

Людмил Кърджилов, Дарик радио

Силната буря, която връхлетя София вчера следобед, се образува над западната ни граница, северно от град Сливница около 14 часа. Само за три часа тя се превърна в чудовище. Започна да се придвижва на изток-югоизток и много бързо да се развива под влияние на неустойчивата въздушна маса, която всъщност я и породи. Синоптиците си свършиха своето, предвидиха възможността в следобедните часове над западните планински райони да има валежи с гръмотевици.

Но никой не можеше да предвиди с точност къде и колко силно ще вали.
За всички хора, улисани в ежедневието си, развитието на това „чудовище“ остана в тайна, но не за всички.

На радарите на Агенцията за борба с градушките се видя, че към 16 часа вече в района на Сливница и източно от града се формира много мощно ядро, добре развито във височина. По това време започнаха да се образуват и градови ядра във вътрешността на бурята, които ясно се виждаха на радарното изображение.

След това вече събитията се развиха сравнително бързо. Само за около 45 минути до час, бурята се разви мощно и се придвижи точно към столицата, най-вече към централните и северни райони. Най-голямата й сила над града беше около 17 часа, когато едра градушка падна над по-голямата част от София, без крайните южни райони.

В ядрото на бурята притъмня и вятърът се усили на пориви до над 70/80 км в час. Повали дървета, скъса електропроводи и създаде сериозни проблеми.

Всички се питаме сега, беше ли възможно това природно бедствие да се предскаже, хората да се предупредят и да има по-малко щети?

Технически беше напълно възможно, практически обаче, не!

Защото хората, които разбраха за задаващото се „цунами“, нямаше как да съобщят на другите.

Нали разбирате, че в момента, в който бурята приближи района на София, летището затвори и отклони всички самолети. Това означава, че пилотите са били предупредени за очакваните условия, защото ръководството на въздушното движение много добре е видяло на своя метеорологичен радар силата, посоката и интензитета на бурята, включително и това, че пада едра градушка.

Всъщност всеки, който е могъл да стигне в този момент до доплеровите радари на Агенцията за борба с градушките ясно, е видял около 15-20 минути по-рано какво се задава.

Но това са отделени хора, които знаят къде и какво да гледат. Ами всички останали?

Всички останали по колите, парковете и улиците бяха оставени на произвола на бурята. Както винаги досега.

И се връщам отново на въпроса, можеха ли хората да бъдат предупредени за това много опасно метеорологично явление? И отговорът е можеха, но нямаше как!

Защото трябва да се изгради система, защото трябва да се отделят средства, защото доплеровите радари не трябва да се крият от обществеността, а да са, както на Запад и в Америка, общодостъпни.

Защото може да се изгради през мобилните оператори система за ранно предупреждение и всеки да получи предупредителен смс: до 10 минути силен дъжд с градушка в София“!

Това е напълно възможно и не е научна фантастика.

И още, защо да не се изгради полигон за борба с градушките западно от София, в посоката, откъдето обичайно идват градоносните облаци и да се стреля по тях, когато е необходимо? Може би, в близост до града не могат да се изстрелват такива ракети, но нека това да го кажат специалистите.

София вече е милионен град и когато е подложен на такива природни атаки, то и щетите са за милиони. Не веднъж по Дарик сме говорили по тази тема в рубриката „Средносрочна прогноза за времето“.

Вярно е и друго, че такива бури в района на София, с такава едра градушка, се случват доста рядко, на десетилетие един път или два пъти, но това не означава, че трябва да чакаме пак да ни удари. Можем все пак нещо да направим, нали?

Комплексните мерки – полигон за борба с градушките край София и изграждането на система за ранно предупреждение, ще доведе до по-малко щети и спасени човешки животи в идните години…

Знаете, учените вече са почти категорични, че климатът са затопля, а това ще доведе и до екстремни климатични и метеорологични проявления, като тази мълниеносна буря, ударила София.

Но не само през лятото доплеровите радари могат да са полезни. И през зимата, когато има обилни валежи от сняг, хората също могат да бъдат предупреждавани за неблагоприятно време и да им се даде възможност да вземат необходимите мерки.
Но някак си не ни остава нито време, нито желание, нито пък средства да мислим и затова, защото си имаме други грижи. Така е, но не е ли време вече да помислим и в тази посока?

След „Аспарухово“, Добрич, София…!