Москва-Берлин: ерозия на доверието

Михаил Бушуев, „Дойче Веле“

На фона на украинската криза се наблюдава стремително влошаване на германско-руските отношения. Днес под въпрос е поставено дори историческото помирение между двата народа.

„Наблюдаваме всестранна загуба на доверието“, заяви Сабине Фишер от берлинската фондация „Наука и политика“, коментирайки данните от социологически проучвания, свидетелстващи, че германците и руснаците са започнали да се отнасят един към друг значително по-зле. „Само 33% от руснаците, според данните на ОЦИОМ, продължават да виждат в Германия стратегически партньор“, цитира данните от едно подобно изследване водещият научен сътрудник на Центъра за германски изследвания на Института Европа към РАН Екатерина Тимошенкова.

В Германия подобни показатели са още по-ниски: само 17% от немците смятат Русия за заслужаващ доверието партньор, според допитване, проведено по поръчка на телевизия А Ер Де в края на 2014 г. „Преди една или две години дори не можехме да си представим подобен резултат“, заяви Тимошенкова. Наистина, през ноември 2013 г. 60% от руснаците определяха Федералната република като приятел и партньор, според изследване на Института IFAK, проведено по поръчка на „Дойче Веле“.

Всичко стана по-зле – от политиката до бизнеса

За криза на руско-германските отношения можеше да се говори, започвайки, например, с доста студения прием, който президентът Йоахим Гаук оказа на Владимир Путин през лятото на 2012 г. Държавните глави на двете страни до ден-днешен избягват нова среща. Но макар кризата в отношенията Москва и Берлин да започна много преди смяната на властта в Украйна, тя като цяло засягаше само политиката.

Днес ерозията е засегнала по-голямата част от сферите на руско-германското сътрудничество. Настъпи „срив на бизнеса с Русия“, констатира през януари 2015 г. председателят на Източния комитет на германската икономика Екхард Кордес. Само през тази година германският бизнес очаква спад на търговията с Русия с 15%.

За пръв път от края на Студената война в Държавната дума прозвучаха искания за репарации от Германия за щетите, нанесени през Втората световна война /1939-1945/. Депутатите обещаха да създадат работна група за изчисляване на щетите. Също така през февруари Русия на два пъти отказа на самолети на Бундесвера да прелетят над нейна територия на път за Афганистан. Един от най-важните форуми за общуването между представителите на гражданските общества на двете държави, „Петербургският диалог“, през миналата година не е провеждал своята ежегодна среща, а решението дали тя ще се състои през 2015 още не е взето, съобщи представител на организацията.

„Под заплаха е историческото помирение“

Както руските, така и германските експерти са единни, че руско-германските отношения, които Москва, дори на фона на рязкото влошаване на отношенията със САЩ, до неотдавна се опитваше да пази, днес също са станали жертва на общата конфронтация със Запада. „Най-голям удар върху отношенията между Германия и Русия нанесе украинската криза“, заяви тези дни известният руски политолог Сергей Караганов.

Русия промени мнението си за отношенията с Германия, смята Сабине Фишер. „Германия дълго време спадаше към онези три-четири държави от ЕС, с които Москва поддържаше много интензивни отношения. Това се наричаше „билатерален подход“ – опит да се развиват двустранните отношения с важните членове на ЕС, такива като Германия, Франция и Италия. Целта беше чрез тези отношения да се оказва влияние върху процеса на взимане на решения на равнище ЕС“, уточни Фишер. Но в един момент Москва реши да се откаже от този принцип: „Решението е свързано с позицията на Германия по украинската криза: много критична по отношение на Русия, от един момент нататък винаги подкрепяща политиката на санкции“.

„В днешната ситуация подобни удари /като тези със самолетите на Бундесвера/ не могат да бъдат избегнати, защото Берлин зае водеща роля на Запад при разрешаването на украинската криза“, обяснява професор Еберхард Шнайдер, експерт от изследователския център „ЕС-Русия“. Сега е заплашено „дори историческото помирение между руския и немския народи след ужасите на войните от миналото столетие“, отбелязва Караганов. С него се съгласява и директорът на московския Център „Карнеги“ Дмитрий Тренин: „Отношенията между Русия и Германия, превърнали се в главната опора за стабилността на Европа след края на Студената война, се оказаха в сериозна опасност“.

„Стратегическото партньорство“ да отиде за утилизация

До неотдавна беше прието отношенията Германия-Русия да се описват като стратегическо партньорство. „Днес е много трудно, ако въобще е възможно, да говорим за стратегическо партньорство, при това както от руска, така и от немска гледна точка“, смята Сабине Фишер. „Днес не можем да говорим за подобно нещо“, съгласна е и Екатерина Тимошенкова. Едновременно с това тя не губи надежда, че негативната тенденция в отношенията може да се преобърне, включително чрез усилването на работата на „Петербургския диалог“.

Не очаква подобряване на отношенията Москва-Берлин в близка и средносрочна перспектива и Еберхард Шнайдер. „Путин, започвайки от 21 февруари 2014 г., не е този Путин, който беше преди това. Това е датата, на която той премина Рубикон. И докато той остава президент на Русия, а той теоретично може да остане на този пост до 2024 г., руско-германските отношения никога няма да бъдат такива, каквито те бяха до 21 февруари 2014 г. Не трябва да храним илюзии“, убеден е Шнайдер.

Шансове за подобряване има, но те са незначителни, смята Сабине Фишер: „Ако започнем последователно да изпълняваме Минските споразумения, в които ще участват заедно и Украйна, и Русия, и Германия, и останалите международни играчи, то шанс за подобряване на отношенията може би ще се появи. В момента това не се вижда – точно обратното, ситуацията постоянно се влошава“. /БГНЕС