Молете се за Португалия!
Икономистите сипят похвали за Португалия. Страната показвала, че който радикално пести и реформира, неизбежно излиза „на чисто”. Но дали това е цялата истина, пита португалският журналист и публицист Антонио Лоуса.
Колкото повече наближава гръцкият фалит, толкова повече хвалят Португалия. Страната в югозападния край на Европа беше дадена за пример на останалите държави в криза и от германския външен министър Франк-Валтер Щайнмайер по време на посещението му в Лисабон в края на май.
Похвалите на политици и експерти от Севера са свързани със статистическите данни. Икономиката на Португалия отново бележи ръст, а публичните бюджети не трупат вече големи нови задължения. Безработицата също спада, макар че все още възлиза на 13 на сто, а сред младите хора – дори на 31 на сто.
Затова похвалите отвън имат твърде горчив привкус. Ако се абстрахираме от статистическите данни, португалците преживяват истинска социална катастрофа: орязани заплати и пенсии, повишени данъци и колабиращи публични услуги, а като следствие от всичко това – всеобща мизерия и бедност на старини.
Ползи от засилените икономии извлича само външната търговия, докато вътрешният пазар се е сринал изцяло. Новосъздадените работни места са толкова зле платени, че не позволяват на хората да водят нормален живот.
Нископлатени работни места, мизерия и обезверение
Младите, които са просто обречени на безработица или на нископлатен труд, напускат страната, а по-възрастните са обезверени. Близо 80% от пенсионерите получават средна пенсия от около 384 евро, които не стигат за нищо при тамошния стандарт на живот.
През есента в Португалия ще се избира нов парламент. Не само сегашното правителство, но и международните кредитори на страната виждат и пресмятат съществуващия политически риск. Те обаче дотолкова залагат на обезверението на хората, че МВФ дори се осмели да препоръча нови съкращения на публичните разходи.
Финансовата министърка вече обяви, че ще има ново намаляване на пенсиите. А правителството на Педро Пасуш Коелю на бърза ръка смята да приватизира още няколко държавни фирми в малкото оставащи месеци до изборите.
Португалците бяха особено разгневени от плановете за частичната приватизация на държавната авиокомпания TAP, за която в момента работят над 13 500 души. Но да се залага на обезсърчението на хората – може да се окаже твърде погрешно. Защото политиците и експертите, които хвалят португалците за техните реформи, не могат да им предложат нищо в замяна, а обществото живее в опасен социален дисбаланс.
Нима така се стига до спасителния бряг?
Онези, които настояват за нови жертви и предричат още дълъг и трънлив път на реформи, де факто признават, че независимо от полаганите усилия, съживяването на икономиката е твърде крехко и нетрайно. А стигне ли се до фалит на Гърция, португалската икономика като нищо може да бъде повлечена в един опасен водовъртеж. Тогава ще се окаже, че политиката на брутални съкращения не води до обещания спасителен бряг, нито пък може да стимулира някакво оживление в икономиката. Единственият й резултат – ще си останат неоправданите социални жестокости, от които страда днешна Португалия.
Трудно е да си представим до каква загуба на доверие към европейската политика би се стигнало, ако „отличникът“ Лисабон накрая се окаже в по-лоша позиция, отколкото „двойкаджиите“ от Атина. Тогава ще си проличи истинската субстанция на днешните похвали.
