Мол до мола, майно льо

Ева Костова

Честит 8 март, драги студенти! Крилатата фраза на някогашния Първи днес може да прозвучи и така: Ха да ни е честит новият мол, българи юнаци! И то не мол като мол, а истински богатир сред събратята си, каквито у нас вече има бол. Че и още може. Мол до мола, майно льо. Както бе едно време – чейндж до чейнджа, после – банка до банка… Голяма гордост ни налегна, ще знаете, след новината за най-големия, най-красивия, с изглед към Витоша, директно осветление, атракции, салони, магазини на стотици марки и фирми…

Ама какъв е този глас, който чуваме: 3,5 милиона българи живеят в риск от бедност – тоест или вече са станали бедни, или тепърва ще станат. Факт, който нарежда България отново на „лидерското“ място в ЕС по този показател. България и Румъния водят и в друга класация – те са страните с най-ниско потребление в Евросъюза вследствие на масовото обедняване. Бедност означава липса на средства и голяма част население, живеещо в материални лишения – 43 на сто в България, срещу средно в Европа 9,6 на сто.

Обаче някой упорито иска да ни накара да си мислим: „Ако си беден, имай поне богато въображение“, както бе писано някъде. Че то в мола, като нямаш пари за пазаруване, какво друго ти остава, освен да си въобразиш, че мизерията не е толкова голяма, когато те грабва материалното. Друго си е да се отъркаш в хубавите дрешки, часовници, обувки, козметика – все за отличници, а после пак да си тръгваш с очи пълни, ръце празни. Кой тогава масово пазарува в тези молове? Сигурно останалата половина от небедните българи. А те какво – парите с честен труд ли са ги изкарали, или… Пълна загадка, но моловете виреят. Изглежда, че има кой да ги поддържа в добро финансово здраве, независимо от хала на бедните в най-бедната европейска държава. Пълен абсурд.

Май е прав Шекспир, като казва, че „бедната мъдрост често става роб на богатата глупост“.