Митовете за перфектното тяло

| от |

Защото то, тялото винаги е било неуморен обукт на дебати

Само преди седмица в онлайн пространството изтече снимка на Синди Крауфорд без фотошоп като част от кампанията за женските тела, и идеята че те не са перфектни. Впоследствие се оказа, че всичко това е лъжа, или поне повечето от него – снимката на Синди по бричове си беше истинска.

Кампанията, която уж кадърът представляваше, мина и замина, но женското тяло като тема си остана. То винаги остава. Жените и техните тела, жените и техните крака, жените и техните кореми, жените и техните бричове. Колкото и кампании да минат женското тяло винаги ще е тема на размисъл и разговор, и винаги, абсолютно винаги, ще се намери някой, който да ти каже, че си дебел.

Темата винаги е била пикантна и любопитна през вековете, но в наши дни, с навлизането на технологиите, социалните медии, супермоделите, актрисите, Холивуд, Photoshop тя се е превърнали в идея фикс, в нещо като футбола, политиката, музиката, киното – всеки има мнение. Всеки иска да се изкаже. Всеки знае по-добре от другия.

През годините жената винаги е била обект на нещо – изкуство, вулгарност, можене, не можене, важност, но персонификацията й става все по-истинска, все по-мощна в последните годините. Според едно изследване красивите хора получават желаното по-лесно и по-бързо. А ако си красива жена – още по-добре. Под красива разбирам слаба, под слаба – без гънки. Никъде. Колкото и кампании да се правят в този век, дебелото никога няма да бъде красиво. Независимо колко plus size модели и актриси се снимат за различни кампании, независимо колко силно се агитира за здравословен начин на живот.

Светът се оглежда в женското тяло като в огледало и ако то не отговаря на стандартите, които то му се налагат, жената няма да получи желаното независимо колко е умна или готина. Който ви е казал, че просто умните и готини момичета побеждават накрая, ви е излъгал. Светът винаги е намирал начин да прави обект за наблюдения и изследване нещата, които харесва, а женското тяло винаги е било номер 1 в листата му. И ако жените искат да са на неговия връх, то трябва да играят по правилата, а те предполагат да изглеждат по определен начин.

Дали наистина Синди Крауфорд има бричове – не ми е важно, дали обикновената жена има – да, има и толкоз. Митовете, че женското тяло трябва да е перфектно във всяка възраст, а за сметка на това другите могат да пускат шкембе, не ми изнасят. Митовете, че на жената нищо не трябва да й виси или стърчи, освен ако не кърми – също. Вечният въпрос: „Дебела ли съм?” може да ме накара да си повърна в ръкава, а непрестанната закачка от страна на приятели, роднини, познати, непознати дали не съм напълняла след последната ни среща, придружена със закачлив поглед тип „това най-вероятно се дължи на бременност”, ми докарват главоболие, а след него и микро-инфаркт.

На всеки три минути някъде по света някоя жена се тегли, мери, купува си дрехи по-голям размер. Във всеки един момент някъде някоя жена задава въпроса дали е дебела и нейните приятелки със задоволство забелязват, че май да, така е станало. Митът, че жените не дебелеят, освен ако не раждат, или че не остаряват, освен ако не се събудят рязко на 80-сет е толкова скучен и стар, че щеше да е смешно, ако не беше тъжно.

Жената и нейните външни качества (крака, ръце, цици, корем, гъз) винаги ще бъдат харесвани и обсъждани. А тя от своя страна винаги ще има нужда да ги направи малко по-малки, малко по-дълги, малко по-напомпани. Кой създава тези митове – жените с помпането или другите с обсъждането? Кой знае. А когато някой лъсне по долни гащи и бричове, ние пак ще ръкопляскаме за смелостта му. Нали не сме ние изтъпанени там, това е важното. Митът, че дефектът един ден може да стане ефект, ако го задържите по-дълго също е това – само мит. Дори задникът на Джей Ло е по-малък, отколкото беше в началото, когато тя изгря. Снимката в цял ръст дълго още няма да е на мода, докато винаги има някой, който може да прецени колко филии с лютеница си изял преди да я направиш. А килограмите ще са като годините – неудобен въпрос, ако са над 30 или в случая с килата – над 50.

Митовете за перфектното тяло (без значение от пола) винаги ще са много – от плочките, през липсата на косми, до липсата на гънки. Но не ги оставяйте да ви погълнат, защото един ден ще се събудите като човешкото Барби или по-зле – като онова чудо, дето иска да е Кен.

 
 
Коментарите са изключени за Митовете за перфектното тяло