Мистичното хоби и „Envelope“

Преди време събирах старинни ключове и катинари, но честно казано много отдавна не ми е попадало нещо наистина изключително интересно и стойностно. Сега хобито ми е на тема стари фотографии.
Един приятел, също запален по издирването на такива фотографии, казва че сме „фотоархеолози“.

Чувал съм за всякакви странни колекционерски хобита, дори за леко откачени или ексцентрични такива. Обаче, за хобито за което ще прочетете по-надолу не бях чувал. Намирам го за доста интригуващо. А края на историята свършва и малко мистично.

Става въпрос за съветския писател Евгений Петров, същия, който съвместно с другия гений на фейлетоните Илья Илф написват знаменитите и неповторими и досега „Дванадесет стола“ и „Златния телец“. Евгений е имал хоби да събира пликове от писма. Но, не става дума за всички хартиени пликове попаднали в ръцете му от безбройните редакционни кореспонденции, а за собственоръчно изпратени пликове. Човекът измисля прекрасен метод за колекциониране на пликове и марки от неизвестни места или места, които никога няма да посети. Сяда и съставя писмо, което изпраща в чужбина, но адресът е напълно измислен, в това число и името на получатела. Естествено, след няколко месеца писмото се връщало до домашния му адрес цялото облепено с печати и шарени екзотични марки и червена щампа – „Адресата на получателя е неверен“.

Именно такива пликове за писма колекционирал писателя. И ето го чудото:
– през пролетта на 1939 година, Евгений Петров решил да пусне един плик до поредния несъществуващ адресат. Този път посока до Нова Зеландия. Ах, така искал да получи след месец-два съответния шарен плик!!!! Измислил си и града на получателя – Хайдбервил, в който на улица Райтбич, в дом №7 живяла някоя си Мерил Юджийн Уийзли. Този път Евгений се увлякъл в играта и дори вложил в плика и кратко писмо:

„Драга моя Мерил! Приеми Моите Искренни съболезнования за кончината на чичо Пийт!
Кураж приятелко!!
И моля те да ми простиш, че толкова дълго не съм ти отговарял на писмата.
Как е Ингрид? Целуни дъщеря си, навярно тя вече е голямо момиче.
Чакам с нетърпение твоя отговор,
твой Евгений“.

От момента на изпращането на писмото минали повече от два месеца, а върнатият плик не се получавал обратно. Писателя решил, че пратката се е загубила някъде по трасето и започнал дори да забравя за него. Но, през август – присмо все пак пристигнало. За огромно учудване на Евгений – имал и съответния отговор!

Изначално Петров решил, че някой се майтапи с него в духа на собственото му послание. Но, когато прочел обратния адрес на гърба на плика, разбрал че няма шега. На мястото за адреса на изпращача пишело: “Нова Зеландия, Хайдбердвил, ул. Райтбич 7, от Мерил Оджийн Уeйзли”. И всичко останало било подпечатано със син печат: “Нова Зеландия, поща Хайдбердвил”!

Текста на писмото гласял:

„Драги Евгений! Благодаря за съболезнованията!
Нелепата смърто на чичо Пийт ни изкара от релси за около половин година, но се пооправихме. Надявам се искренно да ми простиш за задръжката на отговора на твоето писмо.
Ние с Ингрид често си спомняме двата чудесни дни прекарани с теб заедно.
Глория е пораснала страшно много и есента ще бъде 2-ри крлас. Тя и досега пази мечока, който ти и донесе от Русия”.

Петров никода не е пътувал в посока Нова Зеландия и затова бил повече от поразен. Още повече се зачудил на фотографията, вложена в писмото, на която някакъв висок и едър човек ….прегръща самия него – Евгений Петров! На обратната страна на снимката било написано „9 окт.1938 година”.
Писателя си спомнил, как точно на тази дата му призляло страшно в работата и бил откаран по спешност в болница, почти в безсъзнание. Диагнозата била: тежко възпаление на белите дробове – двойна бронхопневмония. В следващия период от няколко седмици, лекарите се борели за живота на Евгений. На роднините било съобщено, че писателят няма почти никакви шансове да оцелее.

На Петров все пак му се сторило, че писмото от Нова Зеландия е повече недоразумение, отколкото мистика, затова седнал да драсне два реда в отговор на Мерил. Която и да е тя.

Малко след като пратил плика със съдържанието му, започнала Втората Световна Война. Евгений Петров още от първите дни на военните действия бил мобилизиран за военен кореспондент на в.“Правда” и “Информбюро”. Променил се доста, вероятно подтиснат от трудните военни дни. Не разговарял с никой – нетипично за веселяка Женя. Колегите му вадили думите с ченгел от устата – едвам дочаквали отговор от него, толкова станал затворен и мълчалив. А чувството му за хумор изглежда съвсем се изпарило.

Историята не свършва забавно.

През 1942 година Евгений Петров лети със самолет от град Севастопол към столицата. През нощта самолетът е свален от немците някъде в Ростовска Област. Мистика – в същия този ден, когато станало известно за крушението на самолета и гибелта на пътниците му, на домашния адрес на писателя пристигнало писмо от Нова Зеландия. Мерил Уийзли пишела, как се възхищава от героизма на съветските воини и се безпокои за живота на Евгений.

Впрочем, отговора на новозеландката съдържал и следните редове:

– “Помниш ли Евгений, как се изплаших, когато ти влезе да се къпеш в езерото?!
Водата бе ужасно студена. Но, тогава ти ми каза, че по-скоро ти е било писано да катастрофираш със самолет, а не да се удавиш. Моля те – пази се! И ако може избягвай да летиш!”.

По мотиви на тази история наскоро бе заснет филмът „Envelope“, в главната роля бе Кевин Спейси:

Николай Крижитски