Мисия „Гнус“

Автор: Иван Куцаров (http://kutzarov.wordpress.com)

Ограничеността на един глупав народ… *

Гнус. Това е най-точната дума, която мога да използвам в този момент! Но няма да ви говоря за Спасителя на KLETA MAJKA BALGARIQ. Поредният. Или поне не само за него. Днес ще ви разкажа за иронията на съдбата и глупостта на един цял народ, тънещ във все по-голямо невежество. Дълго време бях спрял да коментирам каквото и да е, но днешен репортаж по НОВА ТВ беше капката, която преля язовира на глупостта.

Предизборните кампании официално се откриват с помпозни концерти, събития, а в последно време явно се е завърнала и традицията на бирата и кебапчетата, но този път самите кандидати въртят скарата. Обаче това е за пред света, истинските кампания – гнусната, нечовешка и ужасна липса на морал и всякакви ценности сред народа – се откри днес. Най-евроскептичната и псевдонационалистическа кампания, която някого сме виждали. Накратко за тези, които не са гледали репортажа – жителите на село Розово, Казанлъшко изселиха(!) 17 сирийски бежанци, които точно са се настанявали. И не само ги изгониха, но направиха така, че всички да разберат как, видиш ли, бежанците са „мангали“ и дори „по-долни от мангали“, „убийци“. Срам ме е да цитирам нататък. Историята е едно много иронично поле – основното препитание и гордост на тези клети псевдонационалисти идва от Rosa Damascena, която – изненада – произлиза от Дамаск, днешна Сирия. Мога само да оприлича днешния фарс на Бай Ганьовското „булгар, булгар“ във Виенската Опера, докато раздава мускали с розово масло. И пак ще е малко.

Вече съм напълно убеден, че правилото да се управлява глупав и невеж народ работи с пълна сила. Няма друго обяснение, за този случай, освен глупостта на една цяла държава. Народ, който предпочита хора на Съветската армия и гюбеците пред Чайковски и Гогол. Народ, който тъгува по режима преди 1989, но не и за този преди 1945. Такъв народ заслужава напълно съдбата си – да бъде подтискан и унижаван. Ако този народ не беше невеж щеше да знае, че в Германия самата миграционна политика е направена така, че бежанците и имигрантите да бъдат настанени на различни места за да може да се интегрират, а не да се обособяват като отделна общност. Да може да има взаимодействие между културите. Защото сирийската държава е наследник на една от най-великите култури, благодарение на които са запазени достиженията на древна Елада и Рим. Защото голяма част от обществото е образовано и светско. Защото голяма част от бежанците, които идват в България от Сирия, са образовани хора със специалности, за които трудно се намират специалисти. И могат да решат проблема с липсата на лекари, зъболекари и работници в селското стопанство. Ако има правилната държавна политика, която да обясни що е туй бежанец и защо България може само да спечели. Ако успеем да разберем и разликата между емигрант, имигрант и бежанец вече може да се смятаме за хванали пътя за Европа. Чисто човешкият аспект на трагедията го оставям настрана – българите явно сме състрадателни само на три ракии и една шопска салата.

За жалост това е само началото. До 25 май ще се нагледаме на къде по-фрапиращи гледки и по-безумни случки. И това щедро ще се ползва на полето на популизма, съдържащ в себе си псевдонационализъм и псевдопатриотизъм. Историята е наистина поле, пълно с ирония – именно Южна България е основното място за бежанците от Егейска Македония, които бягат от зверствата на местните власти там. А тези хора сигурно са техни наследници, забравили какво е това да нямаш нищо и да има добър човек, който просто да ти помогне. Безкористно.

Гнус ме е.