Мишел Рокар: „Английски приятели, тръгнете си, преди да сте счупили всичко!“
Мишел Рокар, бивш министър-председател на Франция
Le Monde, 5 юни 2014 Превод: Христо Христев
Между вас и нас, европейците от континента, съществува неразбиране, което заплашва да се превърне в драма. Вашата велика история ви дава самочувствие, понякога без задръжки. Откриватели на демокрацията преди близо триста години, също и на правата на човека, вие господствахте над света два века, по море и чрез флота, а след това и чрез силата на парите. В тази област впрочем, вашите американски наследници създадоха такова безредие, прераснало в световна криза, което ни кара да си спомняме, че управлявайки световните финанси вие успяхте да останете мъдри. Накрая, когато се изправихме пред Апокалипсиса, вашата смелост запази достойнството на Европа, вашата твърдост да устоите дълго, докато дойде американската и руска помощ, спаси свободата.
Ние добре знаем всичко това и не ни е срам да си го припомняме, дори и в тази паметна седмица, ние ви дължим много, безкрайно много! Всичко това обаче не може да стигне дотам, да ви позволим на наш терен да играете двойната игра на презрението.
Вие не обичате Европа, това е ваше право и ние ви разбираме. Въпреки това, вие влязохте в Европа преди 42 години, но поради недоразумение. Вие никога не споделихте смисъла на големия европейски проект, който впрочем великият Уинстън Чърчил, в реч от ваше име, в Цюрих през 1946 предложи с тези нечувани дотогава думи: “За да се предпазите от такива злини, вие, другите европейци, трябва да изградите нещо като Съединени щати на Европа…Ако успеете да постигнете това, ще получите незабавното и вдъхновено одобрение на Британската общност и на Съединените американски щати“…
Защо не го послушахте? Мисли на гигант, чути от един друг гигант, Шарл де Гол…
Вие искате да правите търговия, и нищо друго не ви интересува. След смъртта на де Гол, влизането ви стана възможно. Никога след това, никога, вие не подкрепихте и най-малката стъпка към повече интеграция, откриването на малко повече място за истински общи решения. Обединена Европа работи за търговията, това ви харесва, но търговията е невъзможна без общи решения относно данъците, разрешaването на конфликтите в обществото, управлението на социалните сили, по всички тези въпроси вие искате и налагате решаване с единодушие, вие търсите парализирането на Европа.
Многобройни съседи аплодираха и завиждаха на нашите първи успехи. Те искаха да бъдат част от тях. Вие подкрепяхте всички разширявания, ние също впрочем, и не успяхме да разкрием навреме какви са истинските ви планове: вие искахте отслабването на Общността. Вие не позволявахте решително задълбочаване на интеграцията. Европа остана затруднена и зле управляване, икономически гигант и политическо джудже.
Дойде времето, когато мащабът и успехите на нашата Общност направиха невъзможно ограничаването й до икономиката. Външна политика, отбрана, правосъдие бяха поставени на дневен ред. Вие успяхте да наложите ограничаването ни до полвинчати стъпки, тясно определени общи действия, да попречите на формирането на същинска обща политика по тези жизненоважни въпроси. Договорът от Маастрихт (1992) благодарение на вас, е провал. Не ви трябваше много, за да направите това, което зависи от вас, за да може Договорите от Амстердам (1997), Ница (2001), а след това и Европейската конституция да се превърнат в пропуснати възможности, тъй като не променят нищо по същество и парализата остава. Вие постигнахте своето.
Може би затова, два народа, френският и холандският, които поставиха основите на европейското обединение, отхвърлиха Европейската конституция, спомняйки си, че всъщност са искали да постигнат нещо различно. За техен срам в Югославия, в Африка, в Близкия Изток, Европа не съществуваше…
Но можете да бъдете и по-лоши. Когато правилата не ви устройват, налагахте с изнудване дерогирането на тези правила…“искам моите пари обратно“, английският чек и правото да участвате, само когато ви устройва, opting out.
Вие всъщност можете да правите още по-недостойни неща. Когато парализата предизвиква желание за промяна, на континента се формира воля за избор на лидери със сила и характер. Нито Жан-Люк Деане от Белгия, нито Жан-Клод Юнкер от Люксембург представляваха проблем за вас, идвайки от държави-членки, които нямат вашата относителна тежест в процеса на решаване на европейска ниво. Достатъчно беше обаче, че са федералисти, имат силни характери и говорят ясно, за да са неудобни за вас. Два пъти налагане на вето при избор на председател на Комисията за десет години е нещо нечувано. Дори това си позволихте.
От това Европа умира. Последните европейски избори го потвърждават. Дори Еврото, единственото общо творение, което не успяхте да спрете, правилата за управлението на което обаче бяха писани заедно с вас и носят вашия отпечатък, е отслабено и под заплаха поради липсата на същинска обща регулация, резултат, който успяхте да постигнете и в много други области на европейското обединение. Да знам, вие не сте напълно сами. Отказът да се признае един общ европейски интерес, абсолютното вглеждане в националните интереси във всякакви обстоятелства, обаче вие ги върнахте в Европа, вие пуснахте отново тази зараза. Никой не е идеален разбира се. Но поне признайте, че за това заслужавате награда.
Пред лицето на всички тези беди, подготвяйки изборите за Европейски парламент, тези, които все още не са загубили воля и решимост, се опитаха да вложат повече демократична легитимност и енергия в нашия общ проект. Най-накрая Европейският парламент да има водещата роля при определянето на Европейската комисия. Това съвсем не е решение на някой от основните проблеми, които поначало имаме, но е опит да си върнем подкрепата и доверието на гражданите. Аз лично гласувах в подкрепа на Мартин Шулц, защото се страхувам Европа или това, което е останало от нея, да бъде в ръцете на някой, който е твърде близо до монетарното мислене. Но урните казаха своята дума. Макар и относително, има мнозинство. Неговото лице е Жан-Клод Юнкер, смел и решителен федералист. И демокрацията изисква той да стане председател на Европейската комисия.
И отново, вие искате да преградите пътя напред. Вие искате да унищожите зародишът на демокрация в ЕС. Вие се опитвате да попречите Европа да мобилизира своите естествени сили, нещо от което тя има толкова нужда. Дори смел и издръжлив, Мишел Барние е такъв човек, един европейски лидер наложен по заобиколен път обаче, ще бъде слаб. И е ясно, че вие точно това искате.
Без пълноценна демокрация, Европа не е легитимна, тя умира. И вие точно натам ни тласкате. Вие всъщност ни презирате. Но внимавайте! Като светлината, презрението се отразява върху тези, към които е насочено. Ще се убедите в това.
Вие създавате впечатление, че искате да се оттеглите, мнозинството от британското общество очевидно също няма колебания в това. Но май все още имате някои финансови интереси, които искате да реализирате в безредието, което създавате…
Тръгнете си, преди да сте счупили всичко. Беше време, когато елегантността се разбираше като синоним на британското. Оставете ни да възродим Европа. Открийте отново елегантността и ще имате отново нашето уважение!
