Министерство на корупцията
Ето че ние, простите граждани, отново се оказваме изгубени в облото политическо говорене. Поредният въпрос, на който обществото не може да даде отговор, е дали да се промени конституцията с цел да се реформира съдебната власт. Вероятно въпросът е много сложен, вероятно към него може да се подходи по най-различни начини и ние много трябва да внимаваме, за да не сбъркаме. Затова и нашето отговорно представителство (депутатите) от страх да не би да не изразят правилно волята ни на избиратели, отново затънаха в дебрите на високия политически дискурс.
Всъщност, какво знаем ние, простите граждани, за тази прословута съдебна реформа? Знаем, че е предложена промяна в конституцията. Тя ще позволи да се направи реформа във Висшия съдебен съвет, който е „процесорът“, както го нарекоха, на съдебната власт. Реформата ще представлява разделянето на съвета на две части – съдийска и прокурорска – и намаляване на политическата тежест в него за сметка на браншовата, професионалната. Каква е целта? Да се ограничи скандалната корупция и да се доближи представата на хората за правосъдие до представата им за справедливост. Един от китовете, върху които се крепи демокрацията, е законността. А няма българин, дори и с най-причудливите политически убеждения, дори и с най-нестандартната представа за света, който да не споделя убеждението, че законността у нас страда и нейното осигуряване е проблем. Следователно няма българин (освен най-пряко заинтересованите), който да не е на мнение, че съдебната реформа е крайно наложителна. Това се е превърнало в заклинание, подобно на онова колко важни са образованието и културата, въпреки че никой не им обръща внимание.
Но въпреки това всенародно убеждение, половината народно представителство се обяви против съдебната реформа. Да ги посочим: БСП, ДПС, Атака и АБВ (което е някакъв вид БСП, само че по-русофилско от обикновеното) – обичайните заподозрени, когато става дума за корпоративни интереси, прикрити зад безочлив популизъм. Аргументите, с които се обявиха против съдебната реформа, са крайно неубедителни и, както бихме се изразили ние, простите граждани – изсмукани от пръстите. Следователно, те не се обявиха „против“ на принципна, идеологическа основа или пък от лоялност към избирателите си. Както казах, ако се анкетират избирателите им, повечето от тях ще кажат, че са „за“ съдебна реформа, която ще доведе до адекватна правосъдна система. Тогава защо са „против“?
По две причини. Първо, защото са в опозиция, тоест не са на софрата, с изключение може би на АБВ, но и те са повече откъм салатите, отколкото откъм мръвките. А свещен принцип в политиката е, когато си в опозиция, да си наопаки на всичко, което предложат колегите, които са на власт. Дори да предложат нещо, което е в интерес на твоите избиратели, на хората, които са те пратили във властта. Тогава дори е още по-страшно. Ако си в опозиция и управляващите предложат нещо, което е в интерес на твоите избиратели, със зъби и нокти трябва да се бориш то да не стане, за да не са благодарни после на управляващите, вместо на теб. Не е важно какво ще се направи за хората, важно е на кого ще бъдат благодарни, ако се направи.
Втората и по-важна причина за лютия отпор против реформирането на съдебната система, е ужасът от промяна на статуквото. Ама, моля ви се! Вие сега, като разбутате ВСС, ще махнете нашите хора оттам и ще сложите ваши! Затова ли сме се борили?! Да, това е силен мотив. Но, от друга страна, не всички, които са против реформата, имат свои хора във ВСС. Те или просто правят услуга на своите съратници, или е нещо друго. Какво? Както казах – ужасът от промяна на статуквото.
Другото име на това статукво е „корупция“, срастване с организации, структури и личности, които съдебната власт трябва по-скоро да наказва, нежели да се сраства с тях. Корупцията от всякакъв вид, като започнеш от 20-те лева на катаджията, за да те остави на мира, пликчето на хирурга да не те умори на операционната маса, та се стигне до политическия натиск върху висши администратори, министри и даже вицепремиери, както и до финансовата съблазън от олигархията, на която тези хора обикновено служат и на която дължат кариерите си – тази корупция е важен отрасъл, важен сектор в икономиката. Чудя се даже как все още си няма собствено министерство – министерство на корупцията! Не си мислете, че контрабандата, трафикът, подкупите, изнудванията са някаква яма, която се пълни с пари, за да могат олигарсите и деребеите да загрибат оттам и да си купуват джипове. Повярвайте, джиповете, яхтите, къщите, самолетите и всичко останало не е нещо чак толкова скъпо. Особено на фона на паричната маса, която се върти в сектор „Корупция“. Този сектор създава работни места, стимулира потреблението, прави инвестиции. Той се подчинява на здрави икономически и пазарни закони. Той се регулира от здрави кодекси, които са още по-здрави, защото често са неписани. Единственото „нередно“, което прави той, е да заобикаля обществения сектор като не плаща данъци. Но пък плаща рекет и рушвети. Затворете митницата на Капитан Андреево и държавата ще потрепери! По цял свят най-печелившите дейности са забранени или силно контролирани – наркотици, проституция, оръжие, хазарт и т.н. Защо? Защо държавите не желаят да събират данъци от тези дейности? Много просто – защото държавниците предпочитат да взимат рушвети от тях или направо да участват като съдружници, осигурявайки на тези дейности закрила и монополно положение, като не ги преследват чрез репресивните органи, но ги заплашват, че винаги могат да започнат. Печеливши дейности се поставят извън закона, не за да се унищожат, а за да се направят още по-печеливши. Да не говорим за обществените поръчки – този поминък за политическите партии и администрацията.
Това е принципът на сектор „Корупция“. Той е много важен сектор от икономиката. Най-малкото защото е сложно преплетен с всички останали сектори и през него минава съществена част от БВП. Стабилността на този сектор се гарантира от съдебната власт. Ето защо въпросът за нейното реформиране е толкова деликатен и даже болезнен. Затова и всяка реформа ще мине изключително трудно. Колкото и да им се иска на реформаторите да мине поне някаква реформа, че да могат да продължат да се наричат „реформатори“.
Засега промените в конституцията паднаха само на ниво парламентарна комисия. И за това не е виновен клетият Делчев Младши. Предстои гласуването в парламентарна зала. Нека да е ясно, че който в нея се обяви против провеждането на реформата в съдебната система, значи се обявява „ЗА“ държавата в държавата, „ЗА“ сенчестата действителност, която се крие зад гърба на демагогията и популизма и, в крайна сметка, „ЗА“ министерството на корупцията. Нека АБВ да не се пишат по-леви от левите и нека не забравят, че вече направиха достатъчно унизителен компромис с декларираните принципи (не казвам „съвестта“, защото би било светотатство), само и само да седнат на хранилката. Сега, ако обичат, да действат според логиката на легитимно избраното мнозинство, към което се присламчиха. БСП да не се цупят, че ще изгонят техните мекерета от ВСС – ако се налага, ще ги прежалят. Атака да се вразуми и да се замисли, че утре може да ѝ се наложи отново да се подмазва на Запад вместо на Изток. Разумно е отсега да си постелеш добре пред новите господари – да подкрепиш политика на европейска цивилизованост и нормалност все ще ти донесе някоя червена точка в бъдеще. Напразно ще е да призоваваме ДПС да подкрепи реформата. При тях да се опълчват срещу всяка мярка, водеща до наказание на престъпници, злоупотребили с политическа власт, е инстинкт за самосъхранение. Накратко, когато съдебната реформа влезе в пленарна зала, по делата им ще ги познаем. Защото въпросът за справедливостта е базисен. През него минава границата между човещината и свинщината. Побързайте да се определите – последни повиквания! Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
Текстът е публикуван на sulla.bg
