Махир Зейналов, вестник „Заман“ за телевизия „Ал-Арабия“
След като не успя да победи влиятелния премиер Реджеп Ердоган на последните 8 избори, турската опозиция обедини силите си и направи необикновен избор на личност, която ще се изправи срещу премиера на президентските избори на 10 август.
За пръв път в историята на Турция двама консервативни политици се кандидатират за церемониалния пост на президент. Номинацията на Екмеледин Ихсаноглу, предишен председател на Организацията Ислямска конференция (ОИК), от двете най-големи опозиционни партии в страната е удар срещу Ердоган, чиято кампания се базира на внушението, че премиерът е консервативен и благочестив мюсюлманин.
Заради корупционните скандали и спорната реторика на Ердоган опозицията погрешно повярва, че хората ще го накажат на местните избори, състояли се на 30 март. Това не се случи. Това бе шок за либералите на Турция, които преди подкрепяха „добрия“ Ердоган, но решиха, че е време той да си замине.
Резултатът от изборите на 30 март изпрати ясен сигнал: консервативните избиратели няма да гласуват за кандидати с проблемното минало на недемократичните практики. В Турция разкаянието не върви. Трябваше да има нова глътка въздух, да се появи един консервативен кандидат, който може да предизвика Ердоган. Така опозицията се спря на Екмеледин Ихсаноглу, за да прекрати най-ефективния начин, чрез който Ердоган събира гласове – консервативните ценности на хората. Тези, които не харесваха Ердоган, но не можаха да пуснат бюлетина за някой със светски нагласи, сега се чувстват свободни да изберат алтернативата на премиера.
Екмеледин Ихсаноглу е син на виден турски ислямски духовник, който дори получи предложение да застане начело на религиозните дела в Турция. За разлика от баща си Ихсаноглу получава образованието си в университетите „Ал-Азхар“ и „Айн Шамс“ в Египет. Той говори добре английски и арабски език и е уважаван дипломат по целия свят. Автор е на много книги за исляма, съвременността, както и за културното наследство на Османската империя в Египет и Сирия. Изявленията на Ихсаноглу показват рязко отдалечаване от войнствената реторика, която доминира в турската политика, подхранена допълнително от агресивния стил на Ердоган. Ихсаноглу е уважаван от критиците на правителството, защото е „твърде интелигентен, мил и човечен“ – всеки случай повече от съперника му Ердоган.
Ден след като Ихсаноглу обяви кандидатурата си за президент, проправителствена медия в Турция започна клеветническа кампания срещу него. Според тази медия той е „саудитска, американска и израелска марионетка“, финансирана от „Кока-Кола“ и изпълняваща тайните цели на „тъмни кръгове от целия свят“. На първата си страница един ислямистки вестник публикува увеличена снимка на съпругата му, която не носи забрадка. Изданието описва кандидатурата му като „марш да свали забулената първа дама“. Известно е, че Хайруниса, съпругата на сегашния президент Абудалх Гюл, се забулва.
Друг е въпросът колко влиятелен може да бъде Ихсаноглу. Президентският пост има до голяма степен церемониална роля, но Ердоган обеща да го превърне във влиятелна позиция, като се възползва от всички правомощия на президента. Вероятната победа на Ердоган ще му позволи да събере още повече власт в ръцете си. Ихсаноглу няма такава цел, а и способността да го направи. Властта на президента има съвършено различно значение за двамата кандидати. Позицията на Ердоган е за увеличение на силата му, а Ихсаноглу вижда поста като начин за повторно обединение на силно разделената нация и като препятствие пред Ердоган да се превърне в диктатор.
Ихсаноглу ясно заявява в изказванията си, че политическите препирни имат по-дълбоки негативни последици за обществото, а хората от високите етажи на властта трябва да избягват публичните караници. Той посочи дебат между премиера и президента през февруари 2001 г., който разкри финансова криза и политически хаос. Според Ихсаноглу тази ситуация е трябвало да се избегне. Ясно е, че той поне публично няма да се противопоставя на Ердоган, тъй като това може да предизвика криза в държавата. Сътрудничеството между двама избрани лидери няма аналог в света и без съмнение ще се отрази тежко на турското общество.
Ихсаноглу често подчертава, че ще опита да успокои напрежението сред народа и ще има поведение на лидер обединител – една от характеристиките на президентския пост. Въпреки че той не е представил подробна програма, от изказванията му се разбира, че за него опасната поляризация е най-голямото предизвикателство пред обществото. Той обвинява сегашната политическа реторика за разцеплението на обществото.
От разбиранията му за външната политика става ясно, че Ихсаноглу е центрист реалист и поставя националните интереси на Турция над идеологията – нещо, което е твърде опасно за мюсюлманските общества и държави. Според него заемането на страна в конфликтите в Близкия Изток няма нищо общо с националните интереси на Турция, чието най-ефективното оръжие е да може да разговаря с всяка страна в региона.
Той обвинява сегашните управляващи заради пренебрегване на реалността в региона и разделянето на държавните лидери на „добри“ и „лоши“. Смята, че военният преврат в Египет е стъпка назад от прохождащата демокрация и сегашният президент Абдел Фатах Сиси дърпа назад Египет по отношение на правата и свободите. Той обвинява движението „Мюсюлмански братя“ за неправилното управление по време на преходния период. Според Ихсаноглу Анкара няма друг избор, освен да разговаря с лидерите на другите държави, без значение колко недемократични са те – иначе тя рискува да навреди на турските интереси и да пропусне шанса да помогне на съседите си да се върнат или поемат по верния път. Той смята, че сегашното правителство е опетнило репутацията на Турция твърде много и ролята му като президент ще има голямо значение за укрепване на връзките с други държави и за възстановяването на имиджа на страната като съвременна нация. /БГНЕС