Машалла, Вежди!

Борис Данков

Вежди не можел да откаже на Борисов заради неговата крехка и ранима душа; Борисов не можел да откаже на Вежди от страх той да не посегне на живота си заради изгубените милиони в КТБ. Единият имал кауза и амбиция и не бивало да се откаже от властта, другият бил готов да работи с премиер като Бойко Борисов, поради това трябвало да стане отново министър на културата. Е, ми да и при това положение на ситуацията какво друго ни остава, освен да възкликнем като анонимния автор от социалната мрежа: „Честит ни нов-стар министър на културата Вежди Рашидов. Маестро, туш!“ И какво можем да очакваме от него през новия му мандат? Ами най-различни неща:

Първо на първо да направи един нов български Бритиш музеум (вече е ясно кой ще удари първата копка и кой ще реже лентата, когато дойде ред да се открива!!).

Второ на второ – да реформира всички български театри в бингозали, барове и кафенета.

Трето на трето – да ликвидира всички народни читалища и вместо тях да направи нещо като агитпунктове или както се казва на разбираем български език – кандърма кьошета.

Четвърто – по програмата ТЕДА да осигури на всяко българско издателство субсидии за издаване на 50-100 бестселъра от типа на „Наложницата. Историята на една невъзможна любов, изживяна в харема“ или някое друго подобно хитово заглавие.

Пето – да научи българските писатели как да пишат, като им организира курс по творческо писане я на Капълъ чарши, я в Долмабахче сарай, за да има какво да издават интелигентните издатели в нашата южна съседка.

Шесто – освен за реставрацията на Аква Калиде и хамама на Сюлейман Великолепни да осигури по линията на ЕС средства за финанисиране у нас и на други хамами на султани.

Седмо – да организира колективни посещения на кино, опера или театър за новото ни правителство.

Осмо? – Засега няма. Накратко казано: Машалла, Вежди! Аферим, Рашидов! А иначе какво друго ни остава, освен пак да повторим старата българска пословица, че не е луд, който яде зелника, а който му го дава.