Манастирът на властта
Привилегията да бъдат признати и предпочитани от властта се пада на малцина. Има си неписани правила – утъпкана „инфраструктура“, която дефинира критериите „кой, как и защо“. С такава чест беше удостоена Корпоративна търговска банка (КТБ) и нейният мажоритарен собственик Цветан Василев. С привилегията да бъде забелязан и подкрепен от властта, както и от „дарителя“ Цветан Василев се оказа и Църногорски (Гигински) манастир „Св. безсребреници Козма и Дамян Асийски“. Защо точно този манастир беше избран – все още си остава загадка. Възможно е предприемчивостта на Йеромонах Никанор,служител в манастира, да е една от причините към него да се насочват много и различни финансирания – от държавата, по САПАРД, по различни европейски програми, дарения от частни лица и фирми. Той е интересна личност, имайки предвид предишния му светски живот. „Йеромонах Никанор (Христо Мишков) е роден през 1975 г. в София. Завършил е Международни икономически отношения, работил е в едно от най-големите инвестиционни дружества „Карол“, търгувал е акции на Уолстрийт, бил е финансов анализатор, брокер и дилър на ценни книжа на NASDAQ в София.“
Цветан Василев, също като един Мейдоф (Bernard Lawrence Madoff), създателят на най-голямата финансова пирамида в света и един от основателите, а по-късно и председател на съвета на директорите, на Американската фондова борса NASDAQ, занимаваща се с продажбата на ценни книжа, се оказа бохем и филантроп – пазаруваше луксозни имоти и самолети, спонсорираше медии и политически кампании, а като частно лице е най-големият дарител на манастира. Йеромонах Никанор няма отговор на въпроса защо именно манастирът, където той служи, е избран от най-титулувания български банкер. Не дава информация и как са се запознали. Случайност ли е, че на официалния сайт на манастира все още стои дарителската сметка в КТБ?
Независимо от общественото мнение и въпреки „скромността“ на семейство Василеви, църковният канон е спазен и Цветан Василев и съпругата му са изографисани на съответното място в църквата като дарители. Не стана ясно, обаче, какво казва същият този канон за премахването на изографисаните портрети на дарителите и защо портретите на банкера и съпругата му бяха тихомълком премахнати.
Предпочитанията на властта към този манастир започват още от първото правителство на Бойко Борисов: „Правите ли нещо за Началника, никога няма да се свидите“ – стенограмата на заседанието на правителството на 8 декември 2010, когато бе гласувано отпускането на близо 400 хиляди лева за ремонт на десет православни храма в страната (150 хил от тях за манастира в Гинци). Специалното отношение към този манастир продължава и сега – с европейски средства се направи асфалтов път и беше тържествено открит от Бойко Борисов и Кристалина Георгиева.
Манастирът е определен като „супер лукс“ от Божидар Димитров още през 2010-та година. Какво ли би казал този „велик“ историк сега, през 2015-та година, след инвестирането на допълнителни средства?
Едва ли от този лукс има нужда вярата. Да ме прощават Бог и Йеромонах Никанор, но когато с пари придобити по престъпен начин, един банкер е най-големият дарител на манастира, а властта се надпреварва да инвестира огромни суми публични средства по време на финансова криза, усещането за „търговци в храма“ е неизбежно.
„Уважение всекиму, отстъпление никому“ – това е девизът на православните според Архимандрит Евгениий от манастира. Не остава нищо друго, освен компетентните органи да го последват и да информират обществото дали финансовият „канон“ на светската власт е приложен уважително към безсребрениците Св. Св. Козма и Дамян Асийски, чиито имена манастирът има честта да носи.
