Любими рецепти за любими хора: Сарми

Наричат февруари месец на любовта. Казват още, че любовта минава през стомаха. Не знаем дали е така, но сме сигурни, че върви с хубаво вино и неустоим шоколад.

Не познаваме мъже, които ще готвят леща на Свети Валентин (а и тази година не се пада в петък) и не смятаме, че е достатъчно жената да знае да готви само мусака… Затова решихме, че февруари ще е нашият кулинарен месец.

Днес своя ключ към сърцето на любимия ни представя Жени Колева.

„Любовна“ манджа се опитах да направя веднъж и всичко завърши катастрофално – със спагети на пода и без възможност за ново варене. Оттогава всички манджи са специални, но „любовна“ не съм кръщавала никоя от тях. И без друго се оказа, че любимият предпочита неща като мусака, лазаня или омлет, а не нагласените специално за снимка в някой блог „специалитети“. Сред най-любимите му храни са лозовите сарми и аз като едно добро момиче нямаше как да не му направя. Нищо, че в моето семейство никога не са се правили точно такива (ние сме по зелевите). Та с написаната рецепта с молив на бял лист (и доза импровизация) и порция лозови листа от баба му, запретнах ръкави. Ето я и рецептата (ѝ):

– лозови листа (най-често ползвам домашни, но може и от буркан)
– около 2 чаши ориз
– микс от сушени зеленчуци
– риган, босилек и сол на вкус
– олио

За сармите най-често ползвам бланширан ориз, който първо разбърквам за кратко в олио, а после варя с вода почти 1 към 3 (ориз:вода). Обикновено слагам чашите една по една, така че да мога да преценя кога е достатъчна. (Запичам сърмите набързо, затова оризът обикновено сварявам до пълна готовност). Солта добавям почти в началото, миксът от сушени зеленчуци и подправките – след като са изврели първите две чаши вода, а малко по-късно слагам и няколко наситнени сушени домата. Вместо сол може да се ползва вегета или зеленчуков бульон.

Листата бланширам във вряща вода със сол и оцет, ако са свежи или сушени, докато от буркан ползвам веднага.

Обикновено завиването е най-пипкавата част. Знам че бабата на любимия слага листото в дланта си, в средата малко ориз и притиска леко. Аз обаче обичам стройна подредба и стегнати редици, та ползвам чиния, в която слагам листо, в средата ориз – прегъвам навътре долния край, след това и страничните и донавивам. Нареждам в намазнена тава. В зависимост от вида листа, които ползвам, понякога остава малко ориз (но винаги се изяжда), а веднъж ми се е случвало и да варя допълнително, но и това не е особен проблем. Ако сърмите се окажат повече отколкото тавата побира, няма проблем да бъдат на два реда.

Скъсаните листа (почти винаги има) от купчината заделям, за да мога да покрия сармите в първите минути на печене. Пека около половин час (или докато покафенеят листата отгоре).

И въпреки че не звучи никак „любовно“, знам, че е една от храните, които предизвикват щастливи усмивки. Винаги. 🙂

P.S. На снимката е малка доза.

Искате да споделите своя рецепта с нас? Можете да ни я изпратите на text@chronicle.bg. Ще я споделим с нашите читатели, а за най-добрите сме приготвили награди от издателство Гурме.