Левитация и канела

Автор : Елица Златева (http://eumyths.wordpress.com)

В мъгливия съботен предиобед, докато разсеяно се реех из Мрежата в очакване гравитацията да отпусне хватката си върху следпразничните ми килограми, обяснението за неслучващата се левитация внезапно се облещи насреща ми: новогодишният канелен сладкиш!

Популярен български всекидневник делово ме информира, че ЕС се готви да наложи ограничения за количеството канела в сладкишите заради това, че във високи дози кумаринът – естествено токсично вещество, съдържащо се в канелата – може да предизвика главоболие и поражения върху черния дроб.

Не знам за вас, но главоболието при мен се отключва най-често от подобни „новини“. Ако нервите ми бяха по-слаби, сигурно щях да си докарам и проблеми с черния дроб, опитвайки се да удавя мъката в алкохол.

Разбира се, далеч съм от мисълта да оспорвам вредата от канелата. Бих повярвала на всяко изследване, което измери щетите, нанесени от канелените сладкиши върху гравитационните ми отношения с Майката Земя.

Но да се върнем на темата. За да разбере информациите за ЕС в българската преса, човек трябва първо да прегледа британските издания. Така например, от материала на „Дейли телеграф“, сочен за източник на нашенската публикация става ясно, че евроограниченията за количеството кумарин в тестените изделия и зърнените храни не предстоят, а вече са в сила – при това още от 2008 г. Канелената истерия всъщност се е разиграла само в Дания, където проверка на службата за контрол на храните установила, че почти половината от традиционните датски канелени рулца (kanelsnegler) в търговската мрежа съдържат кумарин над допустимите от ЕС 15 мг на килограм печиво, предназначено за всекидневна консумация.

Собствените манипулативни цели на британската преса прозират съвсем явно в прекалено добросъвестното цитиране на воплите на датски пекари от предполагаемото европейско посегателство върху 200-годишната им традиция. Бегло прелистване на датските медии по темата обаче разкрива, че историята (и истерията) с канелата в сладкишите е била твърде далеч от приписвания й мащаб на паневропейско бедствие. Всъщност, оказва се, че темата е излязла от дневния ред на датските медии още в началото на декември – много преди британската преса да съзре унищожителния й потенциал, а в България да се разпространи новината, че ЕС е враг № 1 на канелата.

Истината е следната: през 2008 г., когато бил приет еврорегламентът за ароматизантите, датското правителство пропуснало да регистрира канелените рулца като традиционен национален продукт и да се възползва от изключението, което регламентът предвиждав такива случаи. Швеция, например, по този начин е защитила рецептата на своя традиционен сладкишKanenbullar, същото е направила и участващата в Европейското икономическо пространство Норвегия с нейните kanelboller. Канелените страсти в Дания всъщност са се ограничили до чисто националния спор дали kanelsnegler са традиционна или сезонна храна (с допустимо ниво на кумарин 50 мг/кг), или пък са всекидневно печиво (с допустими нива на кумарин 15 мг/кг). В този скандал правителството изглежда се е престарало, обявявайки канелените рулца за всекидневно печиво. Най-важното в случая е, че датските пекари са били сърдити не на ЕС и неговото посегателство върху рецептите за сладкиши, а на собственото си правителство заради проявената небрежност към националните традиции.Развръзката се очаква през февруари, когато работна група от датски пекари и чиновници ще се произнесе дали канелените рулца ще бъдат регистрирани в ЕС като традиционна или всекидневна храна.

Съботната левитация впрочем така и не се състоя, освен под формата на олекване на поредния изфабрикуван аргумент срещу “лошия” ЕС. Колкото до тезата “ЕС променя и готварските рецепти”, всяка добра домакиня може да потвърди, че прекаляването с която и да било съставка не води до вкусен резултат. Поуката от днешната история следователно гласи: спазвайте рецептите на баба и европейските правила.