Welcome to Летище О’Хеър, известно сред част от местните българи като „Ухарето“
*Този страхотен разказ по действителен случай е публикуван в личния му Facebook профил
Чикаго, летище О’Хеър, известно сред част от местните българи като „Ухарето“. Голямото помещение е боядисано в бяло, многобройни табели показват пътя към „имиграционните власти“, както американците наричат граничния контрол. Навъсени гранични служители с добре видими пищови показват, че са наясно, че всеки е потенциален незаконен емигрант. И че всеки незаконен емигрант ще бъде спрян, ако трябва с цената на живота му. Преминаването на американската граница не е шега работа.
Ухарето, граничен контрол, младо униформено момиче извисява камбанен глас над тълпата потенциални закононарушители
– Чичумиткоооо! Лельодончеее! Лельодончееее!
Телевизионните екрани разказват с картина и текст за едного, който незаконно внесъл месо, платил глоба от 10000 долара и бил върнат в собствената си страна.
– Чичумиткооо !! Илате насам де!
Червендалест балканджия, уснихнат до уши, от тези възрастни българи, които всеки би искал да има за чичу, със зелено яке и черна чанта за документи се забързва към момичето под изучаващите погледи на въоръжените й колеги.
– Танче колко си пораснала бе мойто момиче!
Идва, малко уплашена, и Лельодонче. Целува Танчето по двете бузи, потвърждава факта на порастването й.
– Минете, минете тука по бързата линия, за важнити посетители!
– Ама как бе, Танче, ние сме обикновени хора!
– Минете, там е Митето, ще ви пусне бързо. Айде довечера ще се видиме! Тате ви чака отвънка!
– Е че те американцити наши хора щом позволяват така бе! – радва се Чичумитко преди да мине през гишето за важни посетители.
Танчето се обръща към мен, чийто ред е дошъл.
– Гоу ту лайн фифтитри. Сър плийз муф фастър дер’з а лайн бихайнт ю!
Минавам граничен контрол и влизам в Чикаго- един от най-големите български градове. #продалжаваменапрет
