shareit

Лека нощ, туристи

| от Александър Детев |

Това е Албания.

Албания си рекламира туризма с хъс, защото знае, че това й носи пари и просперитет.

Албания е умна.

Бъди като Албания!

Поводите за гордост на българина са в толкова ограничен състав, че споменаването им е като една доста клиширана латерна, която върти ли, върти… Общо взето се ограничаваме до историята и природата, напоследък и любовните успехи на Григор Димитров. И все пак чакам с нетърпение да дойде лятото и да се излежавам на плажа на Смокиня, толкова ми е приятно там, че дори не се замислям за постоянната опасност лавина от фекалии да ме нападне със следващия прилив. Възхищавам се на планините ни докато карам по магистрала Тракия, независимо че, както се пееше в една песен, „се моля на всички богове“ окачването ми да преживее и следващия трап, за който Лили Павлова е забравила да се погрижи. Хубава си е нашата природа и й се радвам всеки път като се прибера. Мръсничко е, неподдържано, ама си е мое.

Но освен лирическите отклонения като горното, родната природа осигурява и доста по-конкректни неща. Например възможността на стотици хиляди българи да се изхранват от туризъм. Той обхваща около 13% от БВП на страната и предвид стагнацията, в която е изпаднал от години, се очаква да запази тези стойности и през идните сезони. Няма лошо, ще кажат някои, 13% си е бая, в Италия е малко над 10%. Да де, ама тези стойности биха били доста сносни, ако имаше други браншове, които да осигуряват икономическия растеж на страната. Тук е мястото да вметна, че в Албания и Черна гора този процент е над 20% и според анализатори ще продължава да расте стремглаво нагоре. Доста се зачудих защо е така и воала, отидох на туристическото изложение във Виена.

За да си представите как изглежда българският щанд на подобно събитие, визуализирайте антипода на израза „малко, но от сърце“. Щандът беше доста голям, светъл, скъпоизглеждащ, изпъстрен с контроверзното лого, за което се водеха бурни дебати из медии, между рекламни експерти, фейсбук критици и прочие и… празен. Буквално празен. Дали и преносното значение на тази дума е подходящ епитет, преценете сами. Имаше една група добре изглеждащи девойки, които стояха подпряни на бюрото и гледаха многозначително, но не и заинтригувано посетители, които да си поговорят с тях за Рила, Пирин, Созопол, Приморско, храм-паметника Александър Невски и Античния театър в Пловдив. Ама ако трябва да бъда напълно честен, и мен нищо не ме подтикна да си поговоря с тях. Рекламирането на българския туризъм спокойно може да измести „Лека нощ, деца“ в програмата на БНТ.

Натъжих се малко от непродуктивността на българския щанд и започнах да се разхождам из цялата палитра от държави и култури, презентирани по какви ли не начини и изведнъж попаднах на няколко девойки с носии и на един „войвода“. Зарадвах им се, за момент се впечатлих от оригиналната и колоритна идея, която нашите са измислили, и… оказаха се румънци.

А албанците между другото (нещо все към тях ми върви мисълта днес) имаха доста малък щанд в сравнение с нашия, но с доста повече хора, редящи се пред него. Предлагаха да разгледаш 3D изгледи на техните забележителности. От тайванския щанд пък ми написаха името с йероглифи и специално пожелание. Като цяло усмихнат си тръгнах от това изложение. После се сетих за нашия щанд… после за Смокиня… после пак за нашия щанд… Рила… нашия щанд…

Мисълта за България като цяло винаги ми докарва една лавина от емоции – хем ти става мило, хем ти иде да вземеш един автомат и… Не защото винетката е 97 лева, а защото с малко повече ентусиазъм и хъс, ще се получат нещата. И нека спрем да си обвиняваме политиците за всичко, защото не те спяха на щанда на изложението, така че не само тях ги мързи. ОБЯВА: Събирам средства, за да пуснем хеликоптери да разхвърлят кофеин над страната!

Но да завърша с нещо позитивно. Например, че може да не е лошо, че няма такъв бум на туристи в България – представете си това, което стана в Лозенец миналото лято, в двойни размери. Нека си припомним и онова видео, в което Силвестър Сталоун, Антонио Бандерас и Салма Хайек рекламираха България. Едни се радвахме, други недоволстваха, но поне имаше някаква будна дискусия. По-добре недоволни и будни, отколкото апатични и заспали…

 
 
Коментарите са изключени за Лека нощ, туристи