Вероятно сте посещавали софийския зоопарк и сте били покосени от чуденето дали това всъщност е място за деца. Вероятно сте се чудили как да отговорите на въпроса „Защо лъвът кашля?“ и сте се питали дали на пантерата й е добре да обитава няколко квадратни метра.
Ако сте били в зоопаркове извън България, сте забелязали, че там не ви връхлитат такива мисли. В зоопарка във Виена пандите общуват с посетителите, в аквариума в Генуа тюлените правят секс пред посетителите, а в зоопарка в Бразилия жирафите живеят на такова пространство, че обикновено може да видите само главите им в далечината.
За да не решите, че „мразим всичко българско“, нека споменем, помним, че през 2014г. пък, в зоопарка в Копенхаген разчлениха млад, здрав жираф, след което евтаназираха 6 здрави лъва. Навсякъде има извращения.
На фона на някои провинциални „зоокътове“ обаче софийската зоологическа градина е един истински животински „Бурдж ал-Араб“.
Един от тези провинциални коптори е „зоопаркът“ в Разград, станал известен покрай историята с двете лъвчета Масуд и Терез. Бебетата бяха стъпкани от родителите си, които са били стресирани от провеждащ се наблизо панаир. От фондация „Дивите животни“ поеха спасяването и грижите за лъвчетата. Най-после малките са в добро здравословно състояние и са готови да заминат за приемен дом в Холандия, откъдето да тръгнат към Южна Африка.
Чудесна новина, нали? След като България се оказа неспособна да предложи дом за животните, активистите успяха да намерят начин да им осигурят добро бъдеще. Но същата община, която позволи две малки лъвчета да лежат стъпкани като парцали на пода на клетката, сега решава да ги подари на зоопарка в Пазарджик: друго място, което е далеч от идеята за приличен живот за диви животни.
Решението на кмета на Разград е меко казано аморално. То е арогантно и грубиянско погазване на всяка покълнала идея, че в България можем да култивираме отношение към животните, различно от тричане, рязане на лапи на бездомни кучета и блъскнане в стените на малки котета.
Освен че обрича двете спасени лъвчета на съдба, не по-добра от тази на родителите им, кметът на Разград, д-р Валентин Василев, ветеринар!, демонстрира, че грижата за собствеността винаги ще стои над грижата за живото същество: нещо, което ни отдалечава от цивилизационните ценности, в които уж се кълнем.
Може би се чудите защо медиите ви занимават със съдбата на два лъва: две животни, които ако ви видят да се лутате с фотоапарат в саваната, вероятно няма да се поколебаят да обядват с вас. Отговорът е много прост: защото хората, по идея, по някаква вселенска или обществена презумпция, трябва да сме малко по-умни от животните. А по-умни не значи само да знаем Питагоровата теорема, а и да се отнасяме с уважение към другите живи същества: евентуално с изключение на комарите.
Освен пирон в ковчега на социалния ни облик, решението на д-р Василев е и подигравка с хората, които доброволно се ангажираха да спасят Терез и Масуд. Онези, които са хранили малкия Масуд със сонда, онези, които са изпращали помощи и играчки за лъвчетата, онези, които са организирали транспортирането им до Холандия.
Зоокътът в Пазарджик не е като този в Разград. Условията са по-прилични. Но животните все пак живеят в клетки и след като има опция Терез и Масуд да живеят в естествената си среда, решението какво да се прави с тях не би следвало да е трудно.
Днес от 14ч. пред Министерски съвет ще има протест срещу решението на Разградската община.
Може би не е зле да покажем, че освен да коментираме във Facebook „горките животинчета“ и „който си ням късмет, си няма“, можем и да застанем срещу едно решение, което е в очеваден ущърб на две живи същества, които зависят от нас.
Хаштагът на протеста е #SaveRazgradLions.