Кризата е пред прага на руската икономика

сп. “Икономист”

В момента Владимир Путин има достатъчно проблеми и много от тях той си ги създаде сам. В Източна Украйна продължават кървавите сблъсъци. Отношенията му със Запада паднаха до най-ниската си точка и сега дори Германия му обърна гръб.

По границите на Русия продължава настъплението на ислямистити, а вътре в страната расте броят на онези, които се съмняват в правилността на украинската му политика. Има обаче един проблем, кой може да се окаже по-тежък от изброеното дотук: наранената руска икономика може да изпадне в криза.

Част от недъзите на Русия са добре известни. Захранваната й от нефта икономика демонстрира добри темпове, когато цените на петрола се вдигат. Но сега, когато цените на нефта паднаха от 110 долара за барел през първата половина на година до по-малко от 80 долара в момента, Русия понася сериозни загуби. Две трети от износа й се пада на енергоресурсите. През последните 3 месеца курсът на рублата спадна с 23 процента. Санкциите на Запада също нанесоха чувствителни щети, защото банките въведоха ограничения не само срещу приятелите на Путин, но и срещу голям брой руски компании. Освен това години наред клептокрацията оказваща разрушително влияние върху руската икономика. По-голямата част от богатствата на страната се разпределят между приятелите на Путин.

Всички очакват продължителна стагнация, но мнозина са убедени, засега Путин е достатъчно силен, за да справи с положението. Поевтиняващата рубла направи конкурентоспособни някои експортни отрасли като селското стопанство. Тези експортни отрасли в съчетание с контрасанкциите на Путин, блокирал вноса, означават, че засега Русия запазва положителния си търговски баланс. Русия има и съществени запаси от чужда валута, които по оценки на Централната банка, са 370 млрд. долара. Добавете към това и издръжливостта на руския народ, който винаги е бил склонен да обвинява чужденците за своите беди, както и убедеността на Москва, че Путин все още има време за маневри. Според някои експерти той разполага с още около две години.

Но кризата може да настъпи много по-рано. Защитеността на Русия е доста по-слаба, отколкото изглежда на пръв поглед, и тя може да пострада от всеки един фактор – било ново падане на петролните цени, лошото преструктуриране на дълговете на руските компании или поредна вълна от санкции на Запада. Когато икономиката на страната стана неустойчива, международните финансови системи често стават катализатори, пращайки страната в пропастта. И това може стане по-бързо в сравнение с прогнозите на политиците и инвеститорите.

Путин търпи поражение

В момента най-голямо безпокойство предизвикват цените на нефта. Путин е убеден, че те отново ще тръгнат нагоре. Но добивите в света растат, а страните от ОПЕК са твърдо решени да защитят своя дял от пазара. По данни на американските държавни агенции през 2015 г. цените на нефта средно ще бъдат 83 долара за барел, което е много под 90-те долара, необходими на Русия, за да избегне рецесията (и да върже бюджета). Ако глобалното търсене отслабне още повече – една Япония вече е навлязла в рецесия – цените може да паднат още повече. При това положение инвеститорите ще трябва да преразгледат прогнозите си.

Съществува и проблем с погасяването на дълговете. Руските компании са натрупали 500 млрд. долара външни дългове, и 130 млрд. трябва да бъдат върнати до края на 2015 година – и то във време, когато малко западни банки са готови да сътрудничат с Русия. Дори на компаниите, които получават доходи в долари, може да бъдат затруднени да изплащат дълговете си. Нефтеният гигант „Роснефт“ наскоро се обърна към Кремъл с молбата да му предостави 44 трилиона рубли. Засега Путин отвърна с отказ, но той не може да допусне банкрут на компания, в която държавата държи 70% от активите и в която работят 160 000 души. На опашка след „Роснефт“ са се наредили още много компании, които търпят загуби. Количеството проблемни кредити започна да нараства още преди Централната банка да вдигне основната лихва до 9,5 на сто. Между другото руските банки зависят от Централната банка по отношение на влоговете, които клиентите по съвсем разбираеми причини прехвърлят в долари.

Така или иначе, много от тези сметки ще трябва да бъдат изплатени от Кремъл рано или късно и именно заради това неговите резерви ще играят решаваща роля. А те стремително се изпаряват: през последните години бяха похарчени 100 млрд. долара, за да бъде защитена рублата. И тяхната сметка изглежда твърде спорна. От тези 370 млрд. долара над 170 млрд. са в ръцете на два руски фонда за благоденствие. Част от активите им не е съвсем надеждна, включително различни дялове в руските държавни банки и дългове на Украйна, които бързо се обезценяват заради агресията на Путин. В един от тези фондове се пазят пари за пенсии. Реално държавата може да освободи за компаниите само 270 млрд. А това е по-малко от изплащането на външните дългове, които ще трябва да се погасяват следващите две години.

Всички споменати дотук заплахи могат да нанесат мощен удар срещу Русия, а хищническата външна политика на Владимир Путин може още повече да утежни положението. В крайна сметка, става дума за човек, който е нахлувал в други държави и при това лъжеше. По-нататъшното придвижване навътре в Украйна може да доведе до още по-тежки санкции от страна на Запада. Някои от тези санкции, като примерно забраната да се използва международната платежна система SWIFT, могат да парализират руската икономика. Частичната забрана върху руския износ може да срине икономиката, като стана с икономиката на Иран. И колкото повече проблеми се стоварват върху Путин, толкова по-енергично той ще разиграва националистическите карти, а това на свой ред ще доведе до интензивни нахлувания в чужди държани и като последица – до още по-сурови санкции.

От Русия в Рио, но без особена любов

Най-голямата икономическа криза в Русия от 1998 г. доведе до държавен фалит. Този път работата най-вероятно ще се ограничи до банкови банкрути, корпоративни фалити и дълбока рецесия. Но дори и в този случай последиците от тези събития могат бързо да се прехвърлят в чужди държави, по-специално в онези, които зависят от търговията с Русия. Пред риск са изправени и банки от Австрия и Швеция. И ако компаниите в една лошо управлявана суровинна икономика престанат да изплащат дълговете си, инвеститорите ще започнат да се безпокоят за други държави, примерно за Бразилия.

Ако руската икономика се окаже на ръба на пропастта, на Запад задължително ще се чуят гласове за отслабване на санкциите. Наскоро Путин отбеляза, че 300 000 работни места в Германия зависят от търговията с Русия. Но Ангела Меркел не се огъна. В края на краищата Путин трябва да разбере, че всяко действие има противодействие. Ако вие нахлувате на територията на чужда държава, световната общност ще се обяви срещу вас. Същото важи и за икономиката. Ако Путин бе отделил повече усилия за укрепване на икономиката вместо за обогатяването на приятелите си, сега той нямаше да се окаже в толкова затруднено положение. /БГНЕС