Критично за негласуването
Виктор Кордон
Много често публичното пространство става арена на ожесточени дебати и словесни сблъсъци относно въпроса за правото на гласуване и негласуване. И двете страни, разбира се, имат своите аргументи, някои от които по-смислени, а други не толкова. Неприятно впечатление обаче прави агресивното поведение на негласуващите, които, губейки почва под краката си поради несъстоятелността на своето схващане, започват да отправят нападки срещу личността на опонентите си, вместо да критикуват противниковата теза по същество. Това, естествено, е признак на слабост, това е синдромът на губещия, който не разполага с логични доводи и в безсилието си прибягва до прийома ad personam, опитвайки се да дискредитира своя съперник в спора с личностни нападки и оскърбления. Такова поведение заслужава адекватен по сила и форма отговор, каквато е и целта на настоящото изложение.
Първо искам да уточня, че според мен (а и според законодателството) всеки има право да гласува или да не гласува, както има право да мисли или да не мисли, а също така има право да се интересува от здравето си или да не се интересува. Казано по друг начин, глупостта също има права, може би защото ако бъдат отнети правата на глупостта твърде много хора ще останат безправни.
Едва ли има съмнение за който и да е трезвомислещ човек, че политиката е жизнено важен фактор, който влияе върху всички аспекти на обществената деятелност: икономика, дипломация, финанси, бизнес, енергетика, образование, здравеопазване, инфраструктура, наука, техника, култура, трудово-правни отношения, обществен ред, съдебна система, законодателство, демография, национална сигурност и т.н и т.н. Следователно ние се сблъскваме всекидневно с различните проявления на политиката и тя влияе върху нашия живот независимо дали го искаме или не, независимо дали ни харесва или не и независимо дали си даваме сметка за това или нехаем за него. Ето защо е меко казано неразумно да не се интересуваме от принципите и тенденциите, които определят посоката и характера на политическите процеси, протичащи в страната, а дори и извън нея. Неразумно е, защото става въпрос за фактори, които влияят върху качеството и стандарта ни на живот и дори върху продължителността на живота ни. Неразумно е, понеже политиката е едно от най-важните (ако не и най-важното) социални явления и едно от най-големите достижения на човешката цивилизация.
Неразумно е да се правим, че политиката не съществува или е незначителен фактор, който не заслужава нашето внимание, защото, ако ние не се интересуваме от политика, то тя живо се интересува от нас и рано или късно ни го връща. Ако не се интересуваме от имота си, то крадците непременно ще се заинтересуват от него. И колкото по-малко внимание обръщаме на собствеността си, толкова по-големи поражения ще й бъдат нанесени, докато накрая не остане нищо. Така стоят нещата и с нашата държава – докато ние не се интересуваме от политика, от държавни и обществени дела, партийни апаши и мародери я ограбват необезпокоявано, поощрявани от нашето флегматично бездушие. По същия начин, когато не се интересуваме от здравословното си състояние, то неминуемо се влошава. Защото незаинтересоваността към проблемите не само че не ги решава, а и дори ги задълбочава. А когато човек не се интересува от нещо, той няма как да го познава.
Няма как човек да бъде компетентен в дадена област, ако не проявява интерес и внимание към нея. Ако не се интересуваш от история, не можеш да бъдеш компетентен по този предмет. Ако не се интересуваш от военно дело, няма как да бъдеш компетентен във военното дело. Ако не се интересуваш от електротехника – няма как да бъдеш компетентен в електротехниката. А ако не се интересуваш от политика – не можеш да бъдеш компетентен в политиката и съответно не можеш да имаш компетентно мнение и позиция относно нея и не можеш да взимаш адекватни решения. А щом не си изкушен от политиката и респективно въобще не си компетентен по тази тема, то тогава как може да имаш авторитетно и меродавно мнение и да отправяш градивни и убедителни критики, без да познаваш материята?
Разбира се всеки може да повтаря стандартните шаблони, които критикуват системата, политиците, партиите и др. под. и се въртят нескончаемо в публичното пространство, но това не означава познание, не означава самостоятелно мислене, а представлява безсъзнателно следване на течението. Резултатът от тази аполитичност и некомпетентност е точно негласуването, което е израз на неспособността на субекта да оцени правилно ситуацията и да се ориентира в обстановката, а тази дезориентация е следствие от липсата на интерес към съответната проблематика.
И все пак, ако негласуването е отражение на политическата апатия и непознаване на темата, то гласуването само по себе си не означава непременно и автоматично политическа компетентност. Защото пускането на бюлетината, ако зад него няма сериозни познания, информация и анализ, не е нищо повече от прост физически акт. Така че дори и гласуването не е достатъчно, ако не е извършено разумно и с нужната подготовка и внимание, тъй като целта не е просто да дадем своя вот, а да направим правилния избор. А той може да бъде направен само от компетентни хора, запознати с политическите принципи и с конкретната обстановка и конфигурация, от хора, които се интересуват и информират и влагат в своя избор знание и разум, а не политически пристрастия, пораженческа пасивност и престъпно безхаберие.
Много индивиди си въобразяват, че негласуването ги прави чисти и невинни, освобождава ги от отговорност и им дава неограничено право да критикуват останалите. Но това е все едно когато корабът попадне в буря, когато ситуацията е критична и е необходимо върховно напрежение на силите, някои субекти да се спотаят скрити в някой ъгъл, оставяйки другите да се борят и да взимат трудни решения. А когато всичко отмине, същите тия дезертьори да търсят сметка на останалите за техните действия, при положение, че те самите са бездействали, предоставяйки кораба на милостта на стихиите. Така че абдикирането от правата, отговорностите и задълженията (разбирай негласуването) също е форма на личен избор, подобен на избора да предадеш другарите си, когато имат най-голяма нужда от теб. Това наистина е твое право, приятелю, но то се нарича предателство!
