Красотата ще спаси света. Модерен прочит
Автор : Лола Монтескьо (http://chuime.bg)
В някои отношения България е една малка Англия. Ето, например, от няколко месеца всички гледаме тенис. Много ми е елитно, когато вечер целият фейсбук коментира пасовете на Гришо и се радва, че и Маша е наша. Абе глобализацията е добра за световния мир – бием сърбите на тенис и покоряваме руснаците с любов. Кой си ги е представял така тези работи едно време?
Глобализацията може да донесе и други добрини. Примерно да ни направи вкупом по-красиви. Щото освен, че Маша е супер тенисистка и е гадже на Гришо, тя има и страаашни бедра. Всяка средностатистическа домакиня в „Красно село” иска да има такива. И всяка може да ги получи с няколко клика и десетина месеца глад и спорт. Кликовете се правят в интернет, за да се намери хранителният режим на Маша, Бионсе и Николета Лозанова. Според един сайт трите имат едно общо нещо – зелевата супа. Зелевата супа била по-добра от пластичен хирург. Един казан от нея и около година ежедневен джогинг вършели чудеса срещу целулита.
Аз в това отношение не се отличавам от средностатистическите жени и непрекъснато пробвам диети, спорт и магии за тяло като на Маша. Откакто станах на 14 се опитвам да сваля някъде между 5 и 10 килограма. Независимо дали кантарът показва 50 или 70. Отдавна съм си признала, че явно не ми е проблемът във фигурата, но въпреки това продължавам да вярвам, че всяка трудност в живота може да се пребори с кило-две по-малко. А свалени пет вършат направо чудеса! Това е моята религия.
Проблеми във връзката? Ми да, щото съм дебела. Ако бях поне 5 кила по-малко, всичко щеше да върви по мед и масло. Гадни са колежките? Да, щото съм дебела. Ако стегна малко задника, няма да имат никакъв аргумент срещу мен. Не ми върви в работата? Уф, ми как ще ми върви с тия паласчици. По цял ден се опитвам да седя, така че никой да не ги забелязва и цялото ми усърдие отива в това. Заплатата ми не е достатъчно висока? Е как ще е, нали психолозите твърдят, че слабите и красивите автоматично получават повече. Понякога не съм сигурна дори кое е по-добре – да отслабна с 5-6 килограма, или да спечеля шестица от тотото. Макар че житейският ми опит вече показа – и за двете вероятността да се случат е едно към 614 000.
От време на време се усещам, че може и да съм жертва на някаква манипулация, но след това отново се оставям да бъда приспана от холивудските красавици, които с искрящо белозъбни усмивки внушават, че всичките си готини мъже и милиарди долари са спечелили благодарение на мегакльощавите си задници.
Така че съм лесен таргет за всякакви гадни зелеви супи. Запушвам нос и ги поглъщам с почти садистично удоволствие, докато стомахът ми се гърчи – така му се пада на този предател! Шоколади, сладоледи и пържоли може, а зелева супа да не може! Ми тя е пълна с витамин С! Или В. Или каквото и да е там, но със сигурност е много полезна. Според хвалбите в интернет сайтовете, пълни със съвети за хубави бедра, диетата със зелева супа оправя тена, вдига тонуса, повишава IQ-то и либидото, регулира кръвното и глобалното затопляне, пази от уроки, важна е за демокрацията и най-вече – от нея се отслабва ЕФЕКТИВНО! Вероятно, ако всички в България едновременно се подложим на зелева диета, ще влезем в еврозоната и Шенген накуп, без да чакаме, Сидеров ще открие златна мина в Лудогорието, а БМВ ще потърси икономическо убежище в Ямбол.
Не знам какво ми става, но когато започвам нова диета, мозъкът ми категорично отказва да ми праща сигнали, които да припомнят, че това е поредната ЕФЕКТИВНА диета. Пробвала съм да карам само на месо и веднъж в седмицата марули – издържах 15 дни! Отслабнах, но и до днес като видя някъде да въртят набучен на шиш бройлер, ридая с глас. Хората си мислят, че съм твърде емоционална вегетарианка, а аз просто съм травмирана от тоновете пилешки пържоли на скара. Била съм и само на кисело мляко – две от предписаните три седмици. Не помня дали имаше резултат, нямах сили за мозъчна дейност. Веднъж пет дни издържах само на чай. Проядох, малко преди Господ да ми проговори. Пробвала съм всичко и в повечето случаи винаги с краткотраен успех. Но не се отказвам. Поне веднъж в месеца започвам да комбинирам протеини, въглехидрати и мазнини по някакви чудодейни формули, с които по-скоро ще направиш от камък злато, отколкото да стопиш излишната мазнина от бедрата, но нейсе… В крайна сметка диетите са религия – нужна е само вяра.
Разбира се, че съм опитвала и със спорт. Отношението ми към спорта е като към храната – и двете са създадени, за да ни измъчват. Периодично се подлагам на някое изтезание като джогинг при минус 4 градуса, каране на колело при плюс 36 или просто упражнения на степер с щанга на раменете и крака, вързани с верига за парното, че да е по-трудно. Щото колкото по-гадно, толкова по-добре! В крайна сметка килограми се свалят по-трудно и от арабски диктатор, това го знаят и децата. Имам приятелки, които не се занимават с диети и спорт, а си забъркват разни чудодейни прахчета и сиропи, които уж улавят калориите още във въздуха, като софийски общинари снежинки. Вярвам, че мъчението да изпиеш чаша от тези смеси не е по-малко от това да изсърбаш купа зелева супа. И че ефектът от тях е точно толкова голям, колкото и от табелка “Пазете чистота” в градския транспорт. Но това си е тяхната религия.
Като се замисля, повечето ми познати жени са или на постоянна диета, или спортуват до припадък, или просто си бъркат в гърлото след всеки обяд. С една-единствена мисъл в изцъкления от глад поглед: ако съм по-слаба, ще съм по-щастлива!
Преди нас е имало поколения на възраждането, на революцията, на икономическия възход, на литературния разцвет или на сексуалното освобождаване. Ние пък сме поколението на хранителните разстройства. Ние сме онези малки, непрекъснато мачкани от перфектния свят на рекламата женици, обречени да гладуват в свят, в който изобилства от вкусна храна. Онези, които броят седмиците, месеците и годините в живота си по калориите, които са изяли или още по-добре – не са изяли.
Едно нещо около тази масова и вечна диета обаче не ми дава мира. Как така, хем никой в нашия богат свят не яде, хем храната в по-бедните региони не достига? Дали няма да е хем хуманно, хем ползотворно за красотата, вместо да правим диети, просто да опаковаме всяка торба с пържоли, шоколади, чипс и вино, която си купуваме, и да я пращаме директно в Латинска Америка. Или Африка. Или Китай. Или на революционерите в арабските страни. Така хем те ща са сити, хем ние красиви. И светът ще стане по-добър!
