Косми, анцузи и Кристиан Костов на Евровизия

За никого не е тайна, че Евровизия е 70% политика и 30% музика. Което е причината отдавна да съм изгубила интерес към този конкурс.

Не защото политиката е принципно безинтересна, а защото когато е маскирана като изкуство, предпочитам да я игнорирам.

И въпреки това вчера попаднах на конкурса и се загледах в случващото се на сцената, докато разтоварвах миялната машина от чистите съдове. Видях няколко неща:

• Лъмбърсексуален израелец с прозрачен потник и топки косми под мишниците;
• Ирландски тийнейджър с немутирал глас, качен на малка сцена до балон с горещ въздух;
• Разстроена германка, валяща се по сцената като в лоша театрална драма;
• Симпатичен хърватски дебеланко с долнище на анцуг и кожено яке;
• Рапиращ унгарец с ирански фолк мотиви и придружаваща индийка;
• Естонски вариант на Ромео и Жулиета;
• Амиш, заобиколен от хора с BDSM маски.

И Кристиан Костов, който изглеждаше приятно семпъл на фона на цялото фрийк шоу и пя добре.

Може и да съм видяла на сцената различни неща, но в същото време чух почти едно и също: унифициран поп в стил Джеймс Артър, леещ се от „99.7 – радио Сити – Хитове до скъсване“.

Дали политическите скандали, които се вихрят преди, по време и след всяка Евровизия пречат на музикалните качества на парчетата и на артистичните заложби на изпълнителите, не е ясно. Вероятно не. Вече години наред конкурсът е арена на креативна немощ и експресия на толерантност и не е нужно дори да използваме победителите Кончита Вурст и Дана Интернешънъл като примери за подкрепа.

Със сигурност „различността“ не пречи на таланта и способностите, но със същата сигурност прекаленото й демонстриране, издигнато на пиедестал, може да попречи на зрителите и слушателите да видят и чуят този талант.

Ето например израелецът Имри Зив, изпълнил не чак толкова лошото парче „I Feel Alive“. Хубаво момче, приятен глас, добра музикална композиция. Кому е нужен прозрачният потник? И колко коства едно бръснене на сферата под мишниците, дори и за да е единствено с цел да не се допуска разсейване от изпълнението му?

На фона на това изпълнението на Костов изпъкна със своята семплост, изчистеност и непретенциозност. Не че не се чуха иронични коментари за визията на момчето. Не че не се разнищи неговата сексуалност. Не че нямаше хейт по повод факта, че майка му е от Казахстан. В социалните мрежи и фризьорските салони целокупният народ не спря да дава оценки и присъди на изпълнението му.

Експертизата на българина е устойчива като бетонна плоча и се отнася до всичко. Интересно, ако снощи полуфиналът на Евровизия беше съвпаднал с мача на Григор Димитров, как щяха регулярните коментатори да съберат в едно експертната си оценка към тенис способностите на Григор и музикалните такива на Кристиан? Все някак щяха да успеят.

Може би Кристиан Костов наистина не беше най-добрият избор за България. Въпреки безспорните си качества на сцената, участникът неволно се оказа оръжие в хибридната война с руски привкус.

Най-малкото защото ако сега Кристиан спечели, народният съд ще отсъди, че е спечелил заради гласове от Русия. Това ще е жалко, тъй като на фона на нефелните опити за оригиналност и масово посредствените изпълнения от снощи, момчето се справи добре. Не пя от вътрешността на балон с цветовете на руския или българския флаг, не се видя да си е татуирал паметника на Съветската армия на гърдите, не се появи с мустаци като на Филип Тотю, за да засвидетелства мъжественост, не се търкаляше по сцената и като цяло не приличаше на идиот.

Предвид темата за разнообразието, която беше фокусът на тазгодишното издание на конкурса, трябва да отбележим, че най-„разнообразният“ елемент е смесеният произход на Кристиан Костов. Всичко останало е повторение на песен, която вече сме слушали с визия, която вече сме виждали. И 70% международна политика.