Колекции с вино на Гьоринг и Путин се съхраняват в Молдова

Стивън Сакър от Би Би Си

Не само Украйна клони към сближаване с Евросъюза. Молдова също обърна лице към Брюксел, но Русия й отвърна с редица забрани, от които пострадаха молдовските лозя – стопанства с богато, интригуващо минало.

* * *
Молдова – кътче от Европа, където времето сякаш е спряло. С изключение на столицата Кишинев, последното столетие не е донесло тук големи промени.

Поемеш ли по местните пътища, може здравата да си раздрусаш кокалите. Освен колите се срещат и доста конски каруци. С тях превозват и хора, и товари. Наперени гъски с подозрение оглеждат пришълците.
Конфликтът в съседна Украйна е приковал вниманието на цял свят; Молдова обаче е потънала в мирни грижи – например събира реколтата.

С Василий Кулиев сме заедно в кабината на стар съветски комбайн, който пухти и скърца, но си върши работата – прибира ечемика. На бункера за зърно седят още двама селяни, явно живели дълго и трудно като машината. Според Василий изкарвали дневно по пет долара с работа от зори до мрак.

„Ами младите?“ – питам. „Всички заминаха в чужбина“ – отвръща кратко Васил.
Опора на селското стопанство в страната са малките чифлици, тежкият хорски труд, с който много не се печели. От самото разпадане на бившия Съветски съюз, откакто е независима държава, Молдова винаги е била най-бедната страна в Европа.
Молдова обаче притежава продукт, вдъхващ надежди за светло бъдеще – гроздето. Територията й е изпълнена най-вече с лозя.
Чудно нещо – забравена от мнозина, тази четиримилионна страна винаги е била сред десетте водещи световни износители на вино.
Молдовските винари носят на плещите си голяма част от националната икономика. Поне така бе доскоро – миналата година продажбите спаднаха, а с тях и настроението на производителите. И не заради лошото време или проблеми с почвата, а заради Москва.

Хората в Русия от прастари времена украсяват празничните си трапези с вина от Молдова. От царете и до съветските комисари – Москва неизменно цени молдовските лозя, милее за тях.
Тези грижи изпъкват най-явно във винения град Крикова, прочут с хилядите хектари добре гледани лозя и с винения си комбинат. Главната местна забележителност обаче е скрита дълбоко под земята.

Преди над половин век ръководството на съветска Молдова преустройва старите мини и подземни галерии, където се е добивал от памтивека строителен камък (котелец), в подземно хранилище за вина, чиито сбирки, разнообразни и богати, не отстъпват на най-добрите винени колекции в света.

В подземните коридори с обща дължина 113 километра се пазят над един милион бутилки най-изискани вина.
Из този свят ме развежда Александър Алексеев, изпълнителен директор на бранда „Крикова“. Нашата голф количка спира край ниша в стената, пълна с прашни бутилки. „Това е личната колекция на Херман Гьоринг, трофей на Червената армия от Берлин, от 1945 г.“, казва той.

Протягам ръка към една бутилка мозелско бяло вино, забърсвам праха и я вдигам срещу светлината. Чудя се дали е докосвана от помагача на Хитлер. Виното изглежда мътно, в него май плуват парченца от тапата.
„Не я бърши, дори прахът е ценен“ – предупреждава Алексеев. „Колко точно?“ – питам аз.
„Ами всяко шише струва 15 хиляди британски лири, а тук са общо 129“, казва той.

Днес обаче Алексеев е загрижен не за вината на Гьоринг, а за колекцията на наш съвременник – Владимир Путин. В криковските тунели Путин си има собствена пещера. Всеки държавен деец, посетил винокомбината, е почитан с лична колекция, но сбирката на Путин видимо е по-богата от другите.

„Идвал е тук няколко пъти. Харесва му това място, дори празнува тук 50-ата си годишнина – разказва ми Алексеев. – Естествено, оттогава нещата доста се промениха.“

Любовта на Русия към молдовското вино – роман, разцъфнал и избуял по времето на СССР, дочака печален финал. Путин побесня, щом Кишинев реши да се сближи с Евросъюза. Както се знае в Молдова от събитията в Украйна, Москва е склонна да търси възмездие. За да накаже молдовците, бойкотирали неговия план да създаде „Евразийски съюз“ в земите на бившата съветска империя, Путин заповяда да се забрани вносът на молдовски вина.

„Това ни дойде като леден душ – изгубихме 30 на сто от износа, но си взехме поука. Имаме нужда от нови пазари в Европа, САЩ и Китай. Няма как да се надяваме на Русия“, казва Алексеев.

Сега прозападното правителство на Молдова гледа с лошо предчувствие ужасните събития в Украйна. С призивите да се възстанови величието на Русия, да бъдат потвърдени легитимните права на Москва Путин изпраща сигнали на Кишинев по същия начин, както и на Киев.

Както чудесно знаят винарите от Крикова, Русия все още има лостове за влияние в земите, където е властвала преди време. Виненото ембарго бе първият залп и няма гаранции, че враждата ще свърши дотук. /БТА/