Коледен наркоман…

Автор е наш редовен читател с артистичен псевдоним Yo Vo.

Не помня първата си доза, май свикнах от доста малък. От всички наркотици в последните години най-любим ми е Коледа. Аз съм един коледен наркоман. Баба и дядо, мама и татко, те ме научиха. От тогава, та и до днешни дни с тях друсаме заедно в продължение на около месец. Месец декември. Но май абстиненцията ни става все по-силна и затова вече почваме да друсаме все по-рано. Ето например тази година Halloween още не беше свършил, момент, исках да кажа Денят на Народните Будители, когато “магията” на Коледа започна да вади традиционните зайци от шапката. В конкретния случай заекът беше прасенце сукалче, а вакуумираната магия можеше да е наша за 10,79лв. на килограм. В последно време дядото натрупа години и забравя и да пита дали сме били послушни. Но защо съм толкова пристрастен към Коледа? Защо тревата и кокаина ми бледнеят пред нея? За тях трябва да се крия и да рискувам, а ако се разбере, че съм ползвал после всички да ме сочат с пръст или да искат да ми помогнат, като на болен.

А Коледата, това е перфектният наркотик. Широко достъпен на едро и дребно, от двора на детската градина до самолета на летището, от масата в дискотеката до пейката в църквата. От венеца на вратата, гирляндите за елха до блестящите топки и опаковъчната хартия. Винаги като че ли с невидима ръка някой вече се е погрижил да има обилно количество за всички. И то на празнични цени. От класическите играчки за елха, до светещите елени, пингвини, джуджета, висулки, падащ сняг. И най-хубавото е, че всички около мен и те са надрусани. И на тях им светват очите, като лампички, видят ли малко намален шоколад под формата на старец с брада. И си взимат. И аз си взимам с тях. А по-универсален наркотик от Коледа май няма – и на главата да си го сложиш дори, пак действа. И на всички им става едно такова по-хубаво. Но май негативните ефекти от зависимостта ме хващат все по-рано всяка година. Тази година от рано хората също ги удари абстиненцията. Още не бяха изсъхнали елхите в кофите за боклук пред блока и те вече недоволстваха. Против повишението на тока, против Бойко Борисов, против Делян Пеевски, против олигарсите, против Пламен Орешарски, против Росен Плевенлиев, против полицейското насилие, против ксенофобията, против бежанците, против вратите на Софийския университет да са отворени, против мъже в църквата, които си падат по фалоси и топки. Да не забравяме и за протеста за разрешаване на целогодишния лов на еднорози в Тетевен. Няма как да не натрупаш напрежение за една година и да не искаш да разпуснеш със стабилна доза Коледа. Но и малко май ставам шизофреник. Малко почнах да губя връзката между Дядо Коледа и новородения Исус. Всъщност почнах да се чудя кога ли я е имало. Малко ми стана миш-маш от сляпо приета иконография по време на студения месец. Дали пък това не е точно поради факта, че прекалено много дози Коледно-Великденска магия ми се насъбраха досега? Или че в магията виждам само фокуси.
През 1951-ва американския психолог Соломон Аш демонстрира силата на конформизма в групите, известен като експериментът за конформизъм на Аш. С прост пример показва колко е лесно да манипулираш поведението на индивида, когато той е част от група и когато е изложен на нейното влияние. Прави го и племенникът на Зигмунд Фройд – Едуърд Бернайс, който използва на практика идеите на чичо си за неосъзнатите човешки импулси, за да ги впрегне в услуга на корпоративни интереси и така да подтикне масите да консумират продукти и услуги, основаващи се не на рационални нужди, а на ирационални желания. Около сто години по-рано, в критика на Хегеловата философия на правото от 1844 г., Маркс пък пише:

“Религията е въздишката на потисната твар, тя е сърцето на един безсърдечен свят, както е и духът на едно бездуховно състояние.
Тя е опиум за народа.”

Мисля си за горните, мисля си за Коледа, мисля си какво ли щях да ям на Бъдни вечер, ако бях роден в Израел или в Иран – там, където Исус не е част от хайлайфа, a Дядо Коледа определено не е суперзвезда. Мисля си за Галилео и Инквизицията и колко празнично му е било на 25ти декември 1633г. Мисля си колко време е минало и какво се е променило от тогава. И дали думата е “променило” или е “видоизменило”. Как той е нямал избор, а ние нямаме избор да нямаме избор. Мисля си за нестандартен подарък за Коледа. Може би по един Танах и един Коран ще свършат работа. Но и не мисля за дълго, а бързам да си взема първата доза Коледа – светещо червено въже за 25лв. и всичко някак неусетно ми се смекчава. Докато се чудя на кой прозорец да го закача се сещам, че цитата на Маркс е най-вероятно вдъхновен от Хайнрих Хайне, който няколко години преди това пише саркастично срещу Лудвиг Бьорне за илюзиите му, относно лечебните свойства на религията, но в далеч по-умерен вариант.

„В чашата с горчилка за човешкия род тя капва няколко сладки, приспивни капки духовен опиум от любов, надежда и вяра.“

Виждате ли? Да, и мен ме хвана, и ставам по-умерен, по-примерен, леко се отпускам и почвам да се смея с Хо Хо Хо, опитвайки се да си представя колко ли елхи и елени е имало в град Витлеем и изобщо в северна Палестина. Харесва ми ефектът от Коледата. Психически съм некритичен, както към околните, така и към себе си, средата в която живея и своето поведение. Четири метра светещо въже е достатъчно да ми намигне един-два пъти и загубвам интерес към историята. Тя е минало, а миналото са проблеми, нали затова си взимам от магичния декемврийски еликсир, да забравя изминалата година и проблемите през нея. Вече слабо ме интересува, че ми се яде луканка на Бъдни вечер, нали ще има 12 други пълни чинии. Нямам избор да нямам избор. Пък и толкова хубаво светят лампичките на прозореца. Така ще завъртим и питката и главите си, че едва ли ще ми пука и защо точно на 25-ти, а не някой друг ден. Обаче минава малко време, и май ефекта почва да ме пуска. Решавам да закича малко златни гирлянди по рафтове с книги и случайно попадам на “Старогръдски Легенди и Митове” на Николай Албертович Кун. Едно време обичах да я чета и да си представям един от любимите ми – Хелиос, богът на слънцето. По-късно попаднах и на Хорус и Сол Инвиктус в Египетската и Римската митология. След това на Персийския бог на светлината – Митра, раждането на всички от които се чества на 25-ти декември. Защо ли точно тази дата са избрали различните древни култури за своите богове хиляди години преди Исус. Едва ли има нещо общо със зимното слънцестоене, свързано с най-краткия ден и началото на нарастването му, спрямо пролетното равноденствие. Едва ли хората от онова време са обръщали внимание на зодиака и природните феномени. Едва ли са антропоморфизирали съзвездията и слънцето в сложни митове и легенди. Като казах звезди и рязко се сещам, че днес са на супер, ултра специална промоция коледните звезди в един магазин и набързо забравям за древните богове. В трамвая и в метрото се подсещам да не ми пука за тях, че ние си имаме два бога – те са истината. Не са ли ни достатъчни Дядо Коледа и дядо Исус, които ни дават пример с поведението си и не спорят за това кой има празник на 25-ти декември? Малко са странни тези двамата обаче, не ги знам какво правят на една маса. Все едно са ги измислили и направили в Китай. Kато ин и ян, взаимно изключващи се и взаимно допълващи се. Или Коледата наистина си е шизофреничен наркотик. Единият не може без другия. Точно като в Китай – комунистически капитализъм. Май са чули известната реплика на Чърчил, че:

“Вроденият порок на капитализма е неравното разпределение на благата. Вродената “добродетел” на социализма е равното разпределение на лишенията.”

Не знам дали Дядо Коледа и Исус са наистина запознати с това или така са решили, но добре им се получава пакта. Исус покровител на оскъдното и лишенията, и висш магьосник определно печели златен медал с неговите две рибки, малко хляб и 5000 нахранени. Дядо Коледа, бог на консумацията и за фокусник не става с неговите жалки опити с шведски маси, подаръци, светещи джунджурии, та и прасенца, пуйки и т.н. нужни на следващия ден. Всъщност толкова му е трудно с разпределението на благата, че и брат му Дядо Мраз едва успява да му помогне. Но колкото и да опитват не могат и не могат да ги разпределят равномерно – докато в един квартал децата си имат по 12 от всичко, в друг няма кой да ги научи да броят до 12. Ето защо обединят ли се старецът-турист и кроткият вампир, това вече е друго, магията на Коледа е неизбежна. И Чърчил би се съгласил – един перфектен наркотик. Толкова перфектен, че ако Коледа се превърне в регистрирана търговска марка и тя се появи на борсата, то цената й ще достигне 1,6 трилиона долара, пише френският в. „Фигаро“, цитиран от БТА. Изданието се позовава на анализ на компанията Brand Finance, която оценява търговските марки. В анализа си компанията взима предвид влиянието на Коледа в такива сектори, като туризма, хотелиерството и търговията, като оценява повишаването на приходите в тези отрасли по време на коледните празници. Служба на ООН по наркотиците и престъпността оценява глобалния нарко-бизнес на 435 милярда долара. Ако прибавим всички печалби от организирана престъпност по света, цифрата става около 900 милярда. Нека сложим и Apple, Google, Facebook и Coca-Cola и разполагаме с около 1 трилион и 300 милярда. Само че, ако искам да продължа с тези сметки ми трябва нова елка, която да борави с повече нули отзад. Елка-ключудържател, под формата на работливо джудже за 6лв. Всяка цифра издава звук при натискане и на мен ми става още по-спокойно. Само където навън захладня. Хубав шал на звезди и ангелчета за 12лв. определено ще ми дойде добре. По пътя взимам и още една доза надежда и вяра, под формата на 10см. преспапие с раждането на малкия Исус за 20лв, на което присъстват малко снежинки, Дева Мария и Йосиф, малко агнета, но отново без елени. И елхи няма. От сега виждам ухилени до уши баба и дядо, като им го подаря. И така и така съм почнал стабилно да взимам, една елха ще оправи нещата за дни напред. За да съм в крак с времето избирам фибро-оптична елха за 70лв. И вече изцяло спира да ми пука, че по Discovery Channel дават документален филм за Томас Пейн и неговото твърдение, че:

“Християнството е пародия на култа към Слънцето, която поставя мъж наречен Христос, на мястото на Слънцето и му се прекланя с обожание, с каквото първоначално древните култури са се прекланяли пред Слънцето.”

Спира да ми пука и за дебелия олигарх с червен костюм и много лица. Спира да ми пука за надменното езическо плагиатство на всяка една религия от древните култури и тяхните политеически легенди и първи крачки в астрономията. Това сега са детайли, важното е че от утре пускат 3D коледни картички, на които Barbie клати бебето Исус в малък, розов Cadillac. Докато си работя по елхата с лъскави топки посипани с брокат съвсем се смекчавам от празничното настроение и се сещам, че и Йеромонах Кирил и той сигурно тогава е омекнал, докато е боравил с топките. Аз “духам” на дядо Коледа, Йеромонаха духа на други мъже, най-вероятно и те с побелели бради и смешно облекло. В крайна сметка всеки с избора си, стига да не духаш насила, нали? А ние не сме ли най-свободни точно на Бъдни вечер и точно в църквата да духаме на който си искаме? Толкова свободен се чувствам и толкова развълнуван от това, че хората са усмихнати и добри и искат да ми подаряват подаръци, без да се чувстам задължен, че трябва да им подаря и аз нещо в замяна. Да ме поздравяват с едно и също изречение и с усмивка и аз да знам, че не съм задължен да отвръщам.

От сега виждам и протестиращите, ранобудните джуджета как се трудят в ден 256874-ти от началото на протестите. Виждам ги как ще се съберат усмихнати със свещ в ръка и ще си разменят подаръци с полицаите, като символичен знак, че докато сме хора сме от една и съща страна. От сега ги виждам как ще изиграят коледното примирие, както едно време в Първата световна война, когато по Коледа са спирали да се стрелят един друг, прибирали са труповете на убитите войници и са си разменяли подаръци. И така до следващия ден, когато куршумите отново засвистяват. От сега виждам как историята се повтаря. И как пеят пред парламента леко променени коледни песни с включена дума – оставка. Чудя се дали ще си останат такива малки джуджета и след Коледа. Дали не им стига една елха да украсяват и дали ще продължават да украсяват Народното Събрание. Дали ще продължават да се състезават с народните депутати в това да изиграят силна пиеса със слаби актьори. И дали тяхното искане за оставка ще продължи да бъде нищо повече от една звезда на върха на елхата, а именно да сочи пътя към място в небето, а не нещо конкретно, нещо с реална цел и замисъл. Дали ще продължат да бъдат като листата на другото любимо празнично растение – Понсетията, а именно като са долу да са диви, вечно зелени, а стигнат ли върховете на стъблата да си променят цвета? А те цветове, колкото искаш. И бял сняг да няма важното е че бял слон винаги се намира по това време на годината. Сещате се за кой бял слон говоря. От царица Мая, която сънувала слон албинос, а след това родила Сидхарта – бъдещия Буда. И слонът станал свещено животно. В Сиам подарявали екземпляри на краля. А когато кралят искал да накаже някой му поверявал издръжката на слона и така го обричал на неизбежно разорение. Оттук и родената метафора за белия слон. Сега малко нещата са се променили. Ама “променили” или “видоизменили”, както с Галилео и Инквизицита? Само докато съм на тази тема да си запиша в телефона да не объркам тази година и да подаря някой от миналогодишните ми бели слонове обратно на този който ми е го е подарил на мен. Не е лесно, то в днешно време толкова много станаха белите слонове. Бели слонове и черни мерцедеси, ин и ян, Хо-Хо-Хо и Халелуя, те обичат да си вървят ръка за ръка.

Така превзет от празничния дух реших, че тази година една Коледа няма да ми е достатъчна. От доста време друсам, както казах и усещам, че тази година една Коледа май наистина няма да ми стигне. Май ще тръгна към Русия или Армения за да и се порадвам още вендъж. Е, в краен случай хубаво е ако можеш да минеш тънко. Затова в български стил защо пък да не избера малко европейски ритми в специалната изненада на Руската Коледа, организирана от някой петзвезден „Гранд хотел” някъде в провинцията. Елате и вие с мен да подрусаме заедно на 6-ти и 7-ми Януари и да отпразнуваме, че някои хора все още спорят на кой ден и според кой календар да се чества най-популярният сезонен култ на консумацията. Да опразнуваме, че на никой не му пука нито за двуличната църква, нито за дебелака с много лица, стига да има подаръци под елхата, пълни чаши, продадени свещи и икони, едни и същи приказки, една и съща песен и едно и също предаване по всеки канал на телевизора. Сега отивам да надпиша коледните картички. Притеснявам се обаче и да не предрусам, ако така продължавам. Да не вземе от другата година да не мога вече да се смея. Защото тогава няма да има кой да ми сложи задкадърен смях, който да се смее вместо мен, като в някой телевизионен сериал.
А до тогава наздраве и Весела Коледа!
Хо-Хо-Хо.