Който бил – бил, кажи на какво паднахме
Провал. Зла прокоба. Вечно четвърти в света. Това са само част от определенията след загубата на националите по волейбол на полуфинала на Европейското първенство. Загуба от Франция, която според всички е най-силният отбор в момента, наскоро спечели Световната лига и между другото стана европейски шампион.
Но наистина между другото. Френската преса им отреди по няколко реда, съобщавайки телеграфно с няколко изречения, че са ни били на полуфинала и с още толкова, че са станали шампиони. В новините им отделиха 45 секунди. Без картина.
Не, французите нямат по-важни неща от спорта. Просто времената се промениха. „Спортните успехи обединяват“ е клише от 1994 у нас и от 1998 във Франция. Провалите обаче със сигурност обединяват. „Всички срещу“ носи повече „удоволствие“ в социалните мрежи и повече четения за онлайн медиите. Затова в последните няколко дни, докато ние се тръшкаме за загубата на волейболните национали, клета Франция анализира тежката загуба от Нова Зеландия на Световното по ръгби. Затова, когато 25 фенове посрещнаха националите по ръгби при завръщането им от Англия, имаше живо предаване. Драма. Сълзи. Сърцераздирателни анализи.
В същата тази Англия, домакин на първенството, трагично заключиха „Краят на света“ след загубата от Австралия, която ги елиминира още в групите. А след като и Уелс, и Шотландия отпаднаха преди полуфиналите, целият остров преживява Шекспирова драма.
Иначе Франция още коментира и анализира загубата от Испания на финала на Европейското по баскетбол, а титлата така и не зарадва испанците, преживяващите все още шока от ранното отпадане на световното по футбол.
Така и у нас. Четвъртото място на Световното по футбол през 1994 е невероятен успех, с който се хвалим вече 20 години. За малко повече от това време България има 24 полуфинала на големи първенства в мъжкия волейбол. 24. Три на олимпиади, 5 на световни първенства, 9 на европейски, 5 за Световната лига и 2 в Световната купа. Това обаче отчитаме като поредица от провали.
И това са само примери от последните дни. Само си спомнете какво се изля на главата на Кубрат Пулев след загубата му от Кличко. „Пропадането“ на Григор в ранглистата на АТП от 10-то на 24-то място пък се превърна в национална трагедия. А всъщност грубо казано от 5-тото до 55-тото място силите са толкова изравнени, че два слаби турнира те изхвърлят назад в ранглистата, три силни те изстрелват обратно напред и така отново и отново. За такива разсъждения обаче няма време и това е световна тенденция.
След кликбайта е време за „клетбайт“. И колкото по-трагично звучиш, толкова по-голям отзвук получаваш. Хейтът, сексът и успехите вече не продават, охкането и тръшкането – да. И само някой да е посмял да е по-нещастен от нас. Ако не се сеща какво го чака, да пита бежанците.
