Братя Ружеви
„Проблемът в българската култура е, че от години, от десетилетия дори държавата е абдикирала“. Това заяви служебният министър на културата Мартин Иванов. Ние приветстваме тази констатация. Но ще отидем по-далеч.
Проблемът на българската държава вече 25 години е, че ние сме много силни в тежките диагнози, мрачните прогнози и количеството стратегии. И че сме много слаби в търсене на решения. Не се сравняваме с никого, не се състезаваме с никого. И никога не говорим в първо лице единствено число.
Ще се намери ли един ден български министър на културата, който ще си подаде оставка, защото заделеният процент от БВП за култура е унизително нисък? В момента той е 0,5% от БВП и заради това се пита – ще се пренесе ли някога разговорът от Министерството на културата в Министерството на финансите?
Ще вземем ли нещо от чужди практики? Например от отношението в САЩ към меценатството? Или на нас ни стига да вземем оттам само силната любов към санкциите спрямо Русия? Ще погледнем ли към данъчните системи на белите европейски държави? Ще видим ли как там богатите участват много по-сериозно при формирането на националните бюджети?
Крайно време е, когато се изричат тежки диагнози, да се дава отговор и на основния въпрос – кой е държавата? Когато един министър говори за държавата като за далечно царство, което се намира зад хоризонта, това е проблем.
Казваме това по принцип, защото човекът е служебен министър и е за малко. Това му позволява да замени политиката с литература.