Когато жена от социализма управлява екип

Вие сте млад, надъхан и свръхобразован магистър по публична администрация/финанси/европеистика и мечтаете за работа с кауза, която е полезна за обществото?

Моите поздравления, държавната администрация, за която мечтаете далеч не е Вашето място. Но понеже все още не знаете това, се юрвате да следите обявите за конкурси в сайтовете на институциите и смело мечтаете за деня, в който гордо ще се наречете „младши експерт“.

Обяви няма, но се оказва, че маникюристката на шурея на втория Ви братовчед прави ноктите на началник дирекция „Документация“, направление „Градоустройствени ресурси“ в „Държавна агенция по градинските маркучи“.

Еми, супер, и без това сте чували, че то само с връзки ставало.

Минава известно време и хоп – вече сте пред сградата на упоменатата институция. На входа Ви посреща полицай:

„К’во?!“

„Аз, такова, имам уговорка с Георгиева“

„Ми, за отдел „Информация“ сте!“

„Знам. Но за да отида до него, първо трябва да ме пуснете да вляза.“

„Е как да те пусна, бе, моето момиче, като ся за пръв път те виждам. ПЕТРОВААААААА!“

Ехото „Петрова“ стига до втория етаж, където се намира отдел „Информация“. Петрова пристига с бодра крачка, от която става ясно, че комуникацията между нея и отговорния служител на реда протича винаги така.

„Айде, мойто момиче, ама трябва да изчакаш, че Георгиева е на летучка.“

„Летучка“ WTF? Мислите си „Леле, още малко и портрет на Тротцки ще се появи“. И се появява снимка във формат А3 на Медведев с генералния директор на агенцията. От Заседание Евразийского межправительственного совета – почиму нам нужни градински маркучи.

Докато се чудите дали пък да не приемете офертата на Макдоналдс за младши мениджър сервиране, се появява и Георгиева. Носи голяма порцеланова чаша с кафе и гледа мнително, но се усмихва. Сядате на продънено канапе и започвате да си говорите за живота.

Става Ви ясно, че това няма да е работа като от американски филм, ами по-скоро като от съветски, но не сте сигурна, защото никога не сте гледали такъв. И за да не работите като младши мениджър сервиране в Макдоналдс, решавате да приемете офертата на шефката от соца. 500 лв брутна заплата, пълен работен ден.

Първи ден на работа. Шефката от соца Ви посреща радушно и Ви представя на колегите, като пред някои от тях снишава тон.

Това означава, че не ги харесва и трябва да бъдете внимателна в общуването си с тях. Решавате, че след всичките любезности е време да седнете да работите.

Да, ама госпожа Пепи от съседното бюро прозира намеренията Ви и ги парира с „АБЕТОЕРАНОСЯДАЙДАВЗЕЕМЧАЙ“.

Речено-сторено. Отивате за чай. Пепи Ви разказва за сина си футболист. Все пак сядате да работите или по-скоро Петрова да Ви учи на занаят. „Начи, трябва ни адреса на Държавна агенция за теменужки и котки, щото трябва да им пратим една конфиденциална информация, та за да го намериш, отиваш до ей оня шкаф, качваш се на ей оная стълба и почваш на „Т“ да търсиш „Теменужки“. И да не го объркаш с Държавна инспекция по теменужки и котки!“

Изслушвате внимателно разпорежданията на шефката от соца и решавате, че макар и да сте нова, да предложите нещо:

„А тази агенция няма ли сайт? Защото ако има, там вероятно го има и адреса и това би ни спестило…“

В този момент ноздрите на ръководителката от соца се разширяват, устните й се присвиват, на челото й се появява бръчка на презрение.

„САЙТ? КАКЪВ САЙТ, ВЕ? Ние тук сме сериозна институция, няма време за интернети, супер марио и пасианси! Сериозна работа вършим! Що направо не си влезеш в майспейса и не си висиш там до 5? Чула тя, че държавната работа била лежерна и ми почва от първия ден!“

И отивате да ровите. Припомяняте си детската градина. Когато с топка съборихте чашата на другарката. Ама нали не е Макдоналдс.

Трети месец на работа. Георгиева помни като слон, че сте изрекли прокълнатата дума „сайт“, а вие горко съжалявате за самоинициативността си, защото си давате сметка, че действията Ви се равняват на крещене „Кур за Дъмбълдор!“ в онази голямата зала в Хогуортс.

Както и да е. Ровите си Вие на „Б“, щото търсите адреса на Държавна агенция за бордюрите и чувате как Иванова с плаха стъпка се тътри към бюрото на Георгиева и й подава лист.

„Аз, такова, ако може три дни отпуск другата седмица да си взема, че то детето..“

„КЪВ ОТПУСК, ВЕ? Ние тук сме сериозна институция, ти от 100 години работиш тук, как не го знаеш? Поне работата да се беше научила да си вършиш като хората, некадърницата му с некадърница!“

В крайна сметка шефката от соца подписва молбата за отпуск. След около два месеца Иванова и Георгиева се засичат в тоалетната.

„Ауууу, ма, Георгиева, страшно ти стои това сетре, така ти подчертава очите, косата и ноктите!“
Възпитанието е на почит в „Държавна агенция по градинските маркучи“.

Шести месец на работа. Георгиева Ви вика. Казва, че не ставате за тази работа и галантно Ви приканва да си пуснете молба за напускане.

Взела решението след като се консултирала с Иванова, която следяла работата Ви. Покорно изпълнявате и тръгвате с усмивка към Макдоналдс.

Източник: WebCafe.bg