Когато София става за живеене

Вървиш по улицата в София и се чудиш: „Добре сега, митинг ли има някъде, в Google Earth ли съм, „Под прикритие“ ли снимат, че няма никой наоколо?“

Най-вероятно просто всички са се изнесли, разбира се.

В София останаха само жега, мотористи и хора, които са си източили отпуските в началото на годината (защото животът е непредвидим ансамбъл от инциденти, неочакваности и тридневни фестивали в Сърбия).

През лятото София е като цигарата, която палиш, преди да видиш, че автобусът ти идва. Захвърлена, с нереализиран потенциал и пренебрегната канцерогенност, оставена за консумация на бездомните, самичка и настъпана. Само в метрото винаги е пълно!

На малцината, останали в града (те са 5 човека, ние се познаваме вече), не ви ли липсва бутаницата? Аз лелея за хубавите времена, когато ходиш по тротоара на зиг-заг между хората като на гигантски слалом. Пък те спре някой наркоман да ти иска цигара и една за гаджето, щото той има, разбираш ли, гадже. Пък две лелки се заговорят на средата на тротоара на коя синът е по-голям и е пoвече на работа в Германия, и трябва да слезеш на пътното платно, за да ги заобиколиш. Там пък автомобил, понякога с човек вътре, ти мига с фарове, а ти се чудиш място ли ти дава да пресечеш или просто пътят е неравен. Куче те залае. Някой те погледне на кръв, стъпиш в локва кръв, потече ти кръв от носа. Ето това е европейска столица! Малко ревнувам от Слънчев бряг и красивата провинция като цяло, че цветът на града сега е там. Радвайте му се, докато можете, защото лятото ще свърши, ще дойде там какъвто и да е тоя температурен самотек, който идва след лятото, и хората ще се върнат.

Тези дни бях малко на село. Там обикновено е празно като велоалея в морето. Сега е фраш, направо ще речеш, че има петилетка за преизпълняване. Слънце грее, баби и дядовци си приказват с младежите, деца ловят покемони. (Чакайте, че ми влезе нещо в окото…) Хубаво е да видиш, че хората са се върнали, макар и за малко, от големия град. Говоря за Лондон – повечето работят в Лондон. Но и от София имаше хора, тях можеш да познаеш по това, че още не са си измазали фасадата на къщата и не са си оправили зъбите, както се казва.

На село най е хубаво, когато за две големи водки и две коли „Дерби“ жената на тезгяха ти каже „Два и четирсе“. А като видиш селската спирка! Каква спирка само! По проект, а и много голяма – 5 некролога на 12 некролога.

Носи се легенда, че през август, когато София съвсем се опразни, Йорданка Фандъкова опъва плажна кърпа на брега на Перловската река и чака да мине черната вода. До сега черната вода не е минавала дори когато дойде температурният самотек и зимата ни изненада. Няма значение кой къде е, важното е да сме заедно.