Кога нарушението на пътя се превръща в престъпление?
Не можеш да кажеш на българина да не прави нещо. Особено когато той разполага с по-издръжливо средство от човешкото тяло – например кола. Няма глоба, няма полицай, няма храст, няма феномен, който да го изплаши или да го спре да извърши незаконна маневра на пътя.
Когато намесваме движението по пътищата има два вида правила – такива, които те правят нарушител и такива, които те правят престъпник. Неспазването на първите няма да доведе до катастрофа или до случай с фатален край – ще покаже единствено некомпетентността или наглостта на шофьора. Неспазването на вторите поставя в опасност човешки животи и представлява грубо и недоспутимо погазване на Закона, което следва да бъде преследвано и наказвано с цялата му строгост.
Нищо фатално няма да се случи ако ограничението е 50 км/ч, а ние караме със 70 км/ч. Естествено, че трябва да внимаваме, но всички шофьори сме наясно с размера на риска. Фатално е обаче, когато караме в аварийната лента(на какъвто и да било път). Защото мразим задръстването, например. Защото шефът ни е ядосал. Защото закъсняваме вследствие на собствената си безотговорност. И поради куп други причини. Това е фатално. Особено, когато в задръстването има още десетки хора, никой от които не се намира тук специално, за да усети духа на трафика. А ние минаваме като маршрутка и препречваме пътя на линейката с включена сигнализация. Линейката, която бърза повече от нас със сигурност.
Не е фатално да застъпим бус лентата 10 метра преди края й, за да завием надясно. Фатално е, когато караме в нея доста преди тя да свърши. Причините за това са сходни с тези от горния параграф. Просто някак не върви да забавяме пътуването на n на брой пътници, само за да спестим няколко минути (да не кажем секунди). Същото важи и за шофирането по трамвайните релси.
Не е фатално да спрем за една минута под знак „Спирането забранено“. Разбира се, че е най-малкото грозно, но това няма да наруши световния мир. Ще ни понапсуват, ще не прокълнат мислено, но след малко всички ще си продължим по живо, по здраво. Лошо е, когато спираме на спирка, за да отидем до магазина и автобусът трябва да спре в лентата. Колоната се е образувала още преди да стигнем до касата. Нервите на хората не издържат и те изпреварват. На натоварен път. И така кутия цигари създава немалко рискови ситуации на пътя.
Когато сме сами на пътя нощем няма проблем да ползваме дълги фарове. Не пречим на никого. Когато обаче срещу нас се задава колона от автомобили е повече от простотия да ги оставим включени. На някои може да им се струва очевидно това и да няма нужда да го споменаваме, но такива хора има. И то не малко. А заслепяването на друг шофьор може да се окаже фатално.
В същата ситуация, когато сме сами на пътя, спокойно можем да пропуснем мигача. В някое забравено село на никого не му пука, че завиваме надясно. Не трябва да го правим, технически подлежим на глобяване, но една глоба не вреди на здравето. Когато обаче зад нас има кола, е признак на крайна тъпотия да не дадем мигач. Нали се сещате, че този зад вас не знае какво правите и няма представа защо намалявате (ако изобщо види, че намалявате). Ама нали той е отзад, той е виновен!
Понякога и прекалената безопасност може да се окаже фатална. Когато се движим с вбесяващо ниска скорост и остава само да си сложим лепенка на задното стъкло „safety first“. Това, че сме си в правото понякога не ни оправдава. Затова има неща като препоръчителна скорост, която е преценена, така че трафикът да минава леко, без рискове. А вашите 20-30 км/ч създават рискови ситуации за всички, които ви изпреварват (особено за тировете, особено на двулентов път).
И нещо по отношение на жените шофьори. И някои мъже. На червен светофар е нормално да искаме да видим любимото нещо в огледалото за обратно виждане – самите себе си. Нормално е и да констатираме проблема, било той стърчащ кичур (чукнете на дърво) или несъвършенство в грима (прекръстете се, за всеки случай). Не е нормално обаче да отстраняваме проблема! Не е. Трябва ли да обясняваме защо? Също толкова недопустимо е като това да си проверяваме инстаграма, фейсбука, месинджъра или да чатим.
