Мутри, бой и етикети
Обобщенията и привеждането под общ знаменател на големи групи хора винаги са били най-вредният фактор в съставянето на мнение. Don`t judge the book by its cover, са казали англичаните, а те са произвели Rolls-Royce и знаят какво говорят. Същото посъветва и видният политик, общественик, актьор и адвокат Павел Чернев, интервюиран като защитник на един от участниците в сбиването на столичния булевард „Черни връх“.
„Това не е поредният случай на мутри-биячи. Близката на единия е пострадала, той е бил в силен афект и трудно възстановява събитието“, каза Чернев.
Чернев каза още и че „Симеон Христов е майстор на бойните изкуства, каратист, но то обикновено каратисти, боксьори често се случва да ги пробват колко са добри“.
Така е. Обикновено когато човек предизвика катастрофа или просто засече някого на пътя, поглежда какъв е „врагът“. Ако е някой пенсионер с очила, не се занимава да се бие. Но ако човекът е видимо каратист, таекуондист, боксьор или ММА боец, то другият си казва: „Абе я да го предизвикам тоя да видим, като е боксьор, как се бие. То и аз ходя на плуване веднъж месечно“. Както се казва…народопсихология.
„По-така мъжкарите са по-агресивни в такива ситуации“, допълва Чернев и призовава да не се „лепят етикети за щяло и нещяло, бързо-бързо“ .
Няма да коментираме дали агресията е квинтесенция и верую на мъжкарството и дали липсата на хъс за бой при всеки битов конфликт е признак, че мъжът има някъде в тялото си скрити яйчници. Нека се съсредоточим за момент върху лепенето на етикети. Какво виждаме на пръв поглед в клиента на Павел Чернев? BMW X5. Тъмни очила пред камерата. Анцуг и тясна блуза. Диагоналка, резки движения, гледане встрани, нервно мачкане на бутилка с вода. Изглежда ли спокоен и уравновесен, както го определят близките му? Външността му кара ли ни да му вярваме? Не. Отделно, да наемеш Павел Чернев за свой адвокат, когато те обвиняват в нанасяне на телесна повреда, е много близо до това да наемеш Владо Кузов да те защитава ако са те обвинили в педофилия. Но да се върнем на етикетите – трън в очите на защитника на Симеон Христов.
Щем – не щем, хората сами лепят етикетите по телата си и старателно ги надписват с перманентен маркер. Естествено боравим с вероятности. Може би, ако видим мадама с изрусено гнездо на главата, космато палто от екзотично животно, остър маникюр и устни, наподобяващи жестока алергична реакция, първото, което ще си помислим, е, че тя е философ по образование и защитник на правата на децата. Може би не бихме си и помислили да я наричаме „кифла“ и „мутреса“ само защото изглежда по определен начин. Кой знае – може нейният приятел да е клиничен психолог, който печели по 500 лв. на месец, но работи за благото на подрастващите?
Може би, ако видим шофьор на 15-годишния Daewoo Lanos с пуловер на ромбове и очилца, ще помислим, че всъщност върти мръсна търговия с децата, които идват на часовете му по „Човек и природа“. А несправедливо наречените „биячи“ от Околовръстното? Нима черните им дрехи и бръснатите им глави са доказателство, че са охрана на мутри? Не, разбира се. Може да са в траур и да са хванали въшки от детската градина на синовете си.
Не всички облечени в черно са мутри. Не всички мускулести мъже са побойници. И не всички жени с огромни устни и гърди и вечно пресни скъпи фризури са „златотърсачки“. Богатите не са лоши. Нито бедните са добри. BMW-та не се карат само от мутри. Анцузи не се носят само от селяни. Но нали помните? Боравим с вероятности.
Ето ви една вероятност: теорията за толерантност и изхождане от принципа, че всички хора са добри по презумпция е красива и приятна. Но тя е и абсолютно нерелевантна в страна, в която вярата в институциите е срината до основи и хората смятат, че властта е абдикирала от позициите си и единственият им шанс за справедливост е саморазправата. Критичният човек мисли няколко секунди преди да нападне и да удари. Примитивният, жесток примат пали бързо и удря тежко. Важно е и да отсеем разликата между изпадналия в състояние на афект и откровено агресивния, жаден за бой, мъст и кръв. Единият удря веднъж. Другият – бие незащитаващ се човек на земята. Първият заслужава правосъдие. Вторият – правосъдие и отлъчване от редиците на обществото – не заради корицата.
