Коалиция през погледа на белетрист

Иван Стамболов, Петте кьошета

Четиво само за Реформатори и други ексцентрични типове, които се интересуват от съдбата на Блока.

Поредният хит в Реформаторския блок е ъндърграунд дебата за това ще се коалираме ли аджеба с бат’ Бойко или няма да се коалираме. Казвам „ъндърграунд“, защото все още не съм чул да има такъв дебат на ниво национални съвети.

Реформаторите се разделиха на две като античен хор. Започнаха да се замерят се тези и антитези, със строфи и антистрофи, да търсят трагическа вина, катарзис, деус екс махина и други атрибути на антическото мислене – което в повечето случаи е философстване на сянка с охладено винце и поглед, зареян в притомните хоризонти на Средиземноморието.

Едната половина на хора е прокоалиционна. Тя скандира в подкрепа на това, че който иска да реализира политики, може да го прави само чрез ефективно участие във властта. В изпълнителната власт. В тази половина са повечето кандидати за депутати – преференциални или конвенционални, – които са направили инвестиция, ако не в пари, то във време, усилия и публичен резил.

Другата половина е антикоалиционна. В нея преобладават идеалистите, които си въобразяват, че истината на публичното говорене е една и съща с истината на оперативното действие. Тези хористи обикновено са гневни трибуни в социалните мрежи. Те искат оставката на Лукарски заради „трика“ да подведеш десни гласоподаватели с илюзията, че няма да се коалираш, пък после да речеш – ще видим.

Всъщност горкият Лукарски далеч не е архитектът на този подход или поне не е единственият му архитект. Обаче му се случи така, че и той да има своя думичка като „танковете“ на Петър Младенов и „седянката“ на Даниел Вълчев – „трикът“.

Истината е, че Реформаторите вече са в доста тежко положение. Когато заработи 43 парламент, те ще изпаднат в цугцванг, защото ще трябва да изберат един от два слаби за тях хода. Ако откажат да се коалират с ГЕРБ, тогава ще засияят със своя идеализъм и принципната си позиция. Ще се окъпят в аплодисментите на десните морални стожери. Ще си запазят правото да критикуват новото управление, което вероятно ще бъде все така уродливо като предишните и напълно ще си заслужава критиките. Но пък групата им най-вероятно ще се разпадне, защото ще бъде съставена от такива депутати, които не са си трошили парите и нервите, за да стоят в опозиция. Някакъв кандидат си регистрирал марката „Реформаторски блок“ на свое име – та такъв ли няма да се продаде и да започне да номадства!

Ако пък се коалират с ГЕРБ, ще получат някаква власт, но всичките им приказки за нова вълна в политиката, реформи, рестарти, протести, граждански позиции и т.н. ще отидат на боклука. Както казва един американски писател – ще паднат от лицето им със скоростта на гилотина. Ще запазят парламентарната си група, за да могат да изпълняват коалиционните си задължения, но когато и това управление си отиде, тогава и Реформаторите на свой ред ще си идат, трева и тях ще расне над прахът. И когато дойдат поредните предсрочни избори, Реформаторите няма да имат никакво право да се явяват на тях с претенцията за нещо ново и необичайно.

А какво мисли ГЕРБ? Реформаторите хубаво се надвикват дали да се коалират или да не се коалират, ама питат ли другата страна? Г-н Борисов в 43 народно събрание се стреми към конституционно мнозинство. То му трябва, за да тунингова президентската институция, да спечели президентските избори през 2016 и да изкара два мандата като държавна глава – изключително подходящ апотеоз на ярката му политическа кариера. Той ще се стреми към такова мнозинство и ще го направи на всяка цена и с когото може. Ако може да го направи с Реформаторите и някакви националисти – хубаво, защото освен мнозинство ще има и идеологическа легитимация на десен политик. Но ако не може, ще го направи с когото му падне.

Какво ще изберат Реформаторите? Ще изберат ли изобщо нещо или ще се разцепят, което вероятно ще им се удаде с лекота? Не знам. Аз съм белетрист, а не политик. Аз само питам и рисувам картини с думи. И освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.