Гидеон Рахман, „Файненшъл Таймс“
Заявлението на Китай и Русия за по-тясно военно сътрудничество е явен признак, че геополитическото противопоставяне се нажежава заради нежеланието на двете страни да се примирят със световното превъзходство на САЩ.
В самия разгар на украинската криза Русия се стреми да демонстрира пред Запада своите варианти за развитието на събитията и наличието на нов силен съюзник в лицето на Китай. Китайците също имат сериозно основания да се противопоставят на САЩ. Те бяха доста възмутени от нашумялата „преориентации на Америка към Азия“, включително от разполагането на 60% от военноморските сили на САЩ в Тихия океан. Една от слабите страни на Китай в опитите му да противодейства на господството на Америка в азиатско-тихоокеанския регион е, че той няма явни съюзници в региона. Докато САЩ имат военни договори с Япония и Южна Корея, а и поддържат тесни връзки с редица държави от Югоизточна Азия. И все пак, сближавайки се с руснаците, китайците изглежда създават свой собствен мощен съюз.
Само времето обаче ще покаже доколко тези връзки са сериозни. Въпреки че две изявления на руския министър на отбраната Сергей Шойгу прозвучаха доста показателно. Първо, изказването му, че Русия и Китай смятат да сформират „регионална система за колективна сигурност“ навежда на мисълта, че става дума за възможно дългосрочно споразумение, което очевидно няма да се ограничи с периодичното провеждане на съвместни морски учения. Договорите за „колективна сигурност“ означават сериозни намерения за осигуряване на колективна самоотбрана, както това се прави в НАТО. И второ, поразително впечатление прави изявлението, че идната година Русия и Китай ще проведат съвместни морски учения в Средиземно море. Ако видим как китайски морски сили патрулират в Средиземно море, наистина ще почувстваме, че светът е станал друг.
Въпреки че е напълно разбираемо защо руснаците и китайците се стремят към това. И едните, и другите са сериозно обезпокоени от разширяването на военното влияние на Америка в световен мащаб. Това че американски военноморски сили се намират край китайските брегове, а натовски войски са разположени по границите с Русия, не може да не предизвиква недоволство. Ето защо, провеждайки военноморски учения в дълбокия тил на Запада (макар засега не и в Карибско море), руснаците и китайците явно се включват във внимателно обмислена игра, замислена, с цел да притиснат противника.
Вярно, засега е преждевременно да се твърди, че става дума за създаването на руско-китайски блок, който напълно да се противопоставя на Запада. Всъщност изглежда, че Китай умело играе на два фронта. Любопитното е, че завоят му към Русия става едва седмица след сравнително приятелската и плодотворна среща на президентите на Китай и САЩ, в резултат на което бе подписан важен договор за взаимното намаляване на изхвърлени вредни газове.
Очевидно е, че САЩ дразнят и Русия, и Китай. По-точно, двете страни са недоволни, че Америка не им позволява да господстват в техните региони. Те изпитват скрит страх през разпространяваните от САЩ демократични принципи – оттук и гневните изказвания на руския министър на обраната, че Америка подкрепя т.нар. цветни революции. Двете страни не възприемат провежданата от САЩ политиката на намеса във вътрешните работи на други държави и идеята за еднополюсния свят, което ги кара да харчат огромни средства за въоръжаване в опитите им да стопят разликата във военната мощ.
Но Русия е много по-слаба от Китай. Нейната икономика не се намира в добро състояние, а и отношенията между Русия и САЩ дотолкова се влошиха, че за разлика от Китай тя вече не разчита на партньорство с Америка. В резултат на преговорите през май Русия трябваше да се съгласи да доставя газ на Китай на неизгодна цена. Допълнително Китай изисква Русия да му продава високотехнологично оръжие, което по-рано тя оказваше да прави.
Нещо повече, Русия все така има сериозни опасения относно по-нататъшните последици от развитието на Китай. Руският Далечен изток е богат на природни ресурси, но плътността на населението в региона е крайно ниска, а и значителни територии там са били заселени от китайците още през XIX век. Разбира се, в близко бъдеще може да се очаква възстановяване на приятелските отношения между двете държави. Но впоследствие отношенията им може да се развалят. /БГНЕС