shareit

Китай- страната в центъра на Света

| от | |

Да си чужденец в Пекин е много забавно

Автор: Николай Йотовски /Китайско име 小弟– означава „малък брат”/

Китай – страна, която трудно би могла да бъде описана с няколко думи. А и няма нужда, тъй като за да усетиш магията на тази страна, трябва да я посетиш. Едва ли всички статии, които ежедневно четем за това икономическо чудо могат да ни доближат по някакъв начин до атмосферата на “Страната в центъра на света”, което е името на Китай на местния език.

Първото нещо, което прави впечатление на чужденеца, е че китайците са много и навсякъде. Нещо, което се знае от всеки, но на място усещането е невероятно. Ако погледнеш Пекин от птичи поглед, той прилича на един мравуняк, в който между милионите светлини виждаш милиони китайци. Но слизайки на улицата установяваш, че никой не се бута в теб. Това е наистина странно – в Европа на всеки 10 метра “отнасяш по някое рамо”, а в Китай, където на единица площ живеят няколко пъти повече хора това не се случва. Може би причината е дисциплината – силата, която прави тези 1,3 милиарда души нация. Китай взема най-добрите страни от тоталитарния режим и пазарната икономика. Партията налага дисциплината, без която целия този народ не би могъл да бъде управляван. От друга страна Китай е притегателна сила за инвестиции от цял свят, което прави икономиката на страната една от най-бързо развиващите се в света. И все пак, ако попиташ някой китаец на какво се дължи тази невероятна промяна на страната, той скромно би отвърнал, в Китай идват хора от цял свят и трябва да видят една съвременна страна. Невероятно е колко скромни са китайците. Ако някой започне да ти превъзнася Китай и всичко китайско, то той определено е туристически гид. Обикновените хора винаги разпитват как се чувстваш, харесва ли ти, но ако ти започнеш да говориш с приповдигнат тон за тези прекрасни мигове, прекарани в Китай, то те само скромно ще ти благодарят. Истинско удоволствие е да си говориш с китайските младежи. Техният широк мироглед определено впечатлява. В разговорите с чужденци те непрестанно говорят за бъдещето си, за бъдещето на страната си и бъдещето на света. За тях миналото е нещо отдавна забравено. Никъде по света не могат да се видят толкова позитивно мислещи млади хора. Те говорят чужди езици, чели са много за света и мечтаят да видят Европа.

Китайците са много отворени към чужденците. На улицата те изпитват неистово желание да си говорят с всеки чужденец. Но ако чужденецът се опита да попита нещо някой минувач, то със сигурност ще се окаже, че той не говори чужди езици. Разбира се, че минувачът ще спре, ще се усмихне готов да помогне, но комуникация не би могла да се осъществи. Защото китайците владеят единствено и само най- говорения в света език -китайския. За всички чужденци в Китай обаче този език си остава загадка. Ето защо пазаруването (нещо задължително за чужденците) се превръща в забавно ръкомахане за радост на всички продавачи в магазина.

Всъщност да си чужденец в Пекин е наистина много забавно. Там изненадите те дебнат на всяка крачка. Ако се разхождаш вечер след 18 часа около Тян Ън Мън и решиш да се върнеш по същия маршрут, ще разбереш, че това е невъзможно, защото подстъпите към площада са затворени. Тогава тръгваш да заобикаляш и попадаш на следващите изненади – рикшите. Рикшите всъщност вече са моторизирани и чарът да се возиш на тях… липсва. А и как да бъде другояче, след като Пекин е съвсем модерен град, в който няма място за тичащи водачи на рикши. Разстоянията са огромни, а трафикът убийствен. След 10-минутен разговор, в който най-после се отказваш от услугите на рикшата, продължаваш разходката си. Тогава получаваш покана да разгледаш изложба на скулптори на млади китайски автори. Изложбата е на открито, зад някоя сграда. Авторите са неизвестни, а техните “произведения” са страхотно изваяни скулптури на китайски момичета, предлагащи платена любов. Цената разбира се подлежи на коментар (както навсякъде в Китай). Тук езикови бариери не съществуват. След като отказваш и тази услуга, продължаваш пътя си. Тогава попадаш на търговците, които предлагат най-различни стоки – от значки на Мао Цзе Дун до Rolex. Също както по филмите. С тях разговора също продължава много дълго. Все пак при тях цените са най-ниски, особено ако покажеш че нямаш нужда от нищо.

И след всичко казано до тук може спокойно да се добави, че туристът няма от какво да се притеснява в нощен Пекин. Там на всеки ъгъл има полицай, който обаче е само част от пейзажа и е ненужният елемент в цялостното очарование на нощната разходка. Защото в Пекин престъпност няма. Чуждите туристи са на особена почит, а джебчийството е нещо, което китайците все още не са открили. И тук се сещам за сентенцията, че “световният глад ще настъпи, когато китайците открият че ядат само гарнитурата”. Ако трябва да бъдем честни китайците, отдавна вече не ядат само гарнитурата. Всъщност ако за нас оризът е гарнитура, за китайците той е хляба. И колко интересно – на китайски има същия израз като на български „Да си изкарваш хляба”, но в него хлябът е заменен с „ориза”. Оризът освен хляб е суровина за производство на оцет и алкохолни напитки. Благодарение на многото билки, оризовата китайска ракия за европейците е преживяване което се помни дълго – в буквалния и в лошия смисъл. Вкусът може да се опише като „по-добре да бях изпил коктейл, направен от всички елементи на Менделеевата таблица”. И ако все пак решим да опитаме местната „ракия”, най-добре е да търсим такава, в която няма билки. А как ще я познаете ли? Много просто – тя е винаги най-евтината. И не се различава по вкус от нашенската „грозданка”. Кам-бей / „наздраве” на китайски, а буквално „до дъно”/.

Сентенцията, че “в Китай няма китайски ресторанти, а има просто ресторанти” е напълно вярна. В Китай кухнята е абсолютно различна от тази в европейските китайски ресторанти. Ресторантите в Пекин затварят в 21 часа. След този час човек може да се нахрани в ресторант тип закусвалня, където езиковата бариера е непреодолима преграда. За да стигне до нещо, което би могъл да хапне, чужденецът би бил късметлия, ако не отрупа цялата маса със различни специалитети, които може би са доста апетитни за местното население, но за европейците изглеждат страховито. Но какво пък – и това е част от очарованието. Още повече така човек се потапя в истинската атмосфера на Пекин. При всички случаи това е поправима грешка и следващата вечер можеш да опиташ прословутата патица по Пекински.

Друго нещо, което човек не трябва да пропуска в Пекин, е посещение на т.нар. Tea House Посещението на чайна церемония може да ти струва от 10 до 100 долара на човек, но пък удоволствието се заслужава. Вкусът на истински китайски чай е абсолютно непознат на европееца. Истинско удоволствие е да гледаш начина на приготвяне и сервиране на чая, както и да слушаш лекцията на момичето – на чист китайски език.

Но Пекин не би бил толкова очарователен без своите туристически забележителности. Китайската стена е дълга над 6000 км, строена е да пази Китай от варвари в момента тя е едно от най-магнетичните места за туристите. Тръпка за всеки е да стъпи на този символ на Китай. На места стената е доста стръмна и хлъзгава и е голяма мъка за изкачващия. “А представяш ли си каква мъка е била за строителите”, отбелязва поредният китаец с който си се запознал и снимал. Китайците не знаят, че стената е построена, за да ги пази от нашите предци, както и че се вижда от Луната. Естествено –очевидци няма.

Забраненият град – място в центъра на Пекин, запазена територия за императора и приближените му министри. Затова се казва и така – никой от простлюдието не е имал достъп до този град, пазен от високи стени и три охранителни входа. Влизайки в него ти се потапяш в магията на китайските приказки – червени изрисувани сгради, статуи на лъвове и какво ли още не. Впечатляващо. Китайската архитектура, събрана в няколко квадратни километра.

Площадът Тян Ън Мън – построен е между охранителните кули на Забранения град и самият Забранен град. Истински паметник на комунистически Китай. Там се намира и мемориалът, и партийният дом, и мавзолея на Мао Тзе Дун. Мавзолеят работи само 2 часа дневно, но е почти невъзможно да бъде посетен от чакащите на опашка местни туристи.

Лятната резиденция – още едно приказно място. Всъщност резиденция за китайските представи е нещо много различно в сравнение с нашите. Това е един мини град, построен около естествено езеро. В него дори има и храм, който е сред най-красивите в Китай.

И като говорим за туристически забележителности трябва да отбележим, че вътрешният туризъм в Китай е развит в мащаби, за които много страни само биха мечтали. Навсякъде е пълно с групи китайски туристи. За да не се губят, цялата група носи еднакви шапки. Колоритът е на ниво, а това е и допълнителна атракция за европейците.

Има още толкова много неща, които могат да се кажат за страната в центъра на света. Толкова много – за такситата, в които шофьорът е ограден в клетка, за аптеките, където няма хапчета и сиропи, а само билки, за тоалетните, които имат категория от 1 до 5 звезди. Но Китай е страна, която трябва да бъде видяна. Защото само очите могат да оценят магията й. И когато човек си тръгва от там, той неминуемо вижда преживяното като на филмова лента. Филм за една страна, в която всеки е оставил много приятели, незабравими мигове и няколко сълзи на умиление. Всеки се завръщаот там с много снимки и още повече въпроси – как тези дребни хорица са успели да сътворят такова чудо, кое ли прави страната така незабравима… И това кара всеки да се замисли дали всичко това е истина или сън. А всъщност отговорът е прост – това е страната в центъра на света.

 
 
Коментарите са изключени за Китай- страната в центъра на Света