Казусът „Мойс“
Отдавна се канех да напиша нещо относно ситуацията с Дейвид Мойс и сега уволнението му ми даде идеална причина да се захвана.
Предполагам как мислят повечето любители на играта за него и за това какво (не) е свършил до момента начело на Ман Юнайтед. Аз обаче ще изложа моето мнение и изобщо за мениджърите, които биват употребени, така да се каже.
Най-напред искам да кажа, че времената вече са коренно различни и ако самият САФ беше на негово място, т.е. да дойде в такъв отбор на мястото на някоя легенда, едва ли щяха да го чакат толкова, колкото са го чакали навремето. В това съм сигурен 100%. Дали е бил правилният избор? Може би не, най-вероятно не е бил, след като Червените дяволи се представиха толкова ужасно през настоящата кампания. Много хора ще кажат, че Мойс не е спечелил нищо досега с Евертън за толкова години и не става за голям клуб. Тук принципно не съм съгласен с тази теза по простата причина, че първо Евертън са доста голям клуб, разбира се не от калибъра на най-големите, но все пак… преди него кретаха в средата на таблицата доста време, че дори и във втората половина. Откакто дойде Мойс клубът се стабилизира, дори се класираха за ШЛ една година, но не успяха да влязат в групите.
За целия си престой на Гудисън Мойс доказа, че може да работи с ограничени средства и да постига резултати. Да, не е спечелил купи, но макар Венгер спечели някакви от 2005 насам? Това не означава автоматично, че тези хора не са се справили. Защото не е само важно да печелиш титли, а да изградиш облик на тима с годините, да има този отбор стил, начин на поведение. Карамелите не са ми от любимите отбори, точно защото са доста корав съперник и особено у дома могат да победят всеки. И поради тези съждения считам, че шотландецът е добър специалист, познава живота във Висшата Лига, но просто не му бе дадена нужната среда и време.
Той завари един разбит отбор, поне психически и неговият щаб не бяха замесени в почти никакви трансфери. Това не е оправдание, но все пак изиграва огромна роля. Още повече се доказа моята теза, че досега Юнайтед е печелил доста от мачовете си и титилите си заради САФ, който със своето влияние буквално и преносно даваше увереност на своите подопечени.
Но в съвременният футбол времената са такива, че се искат резултати тук и сега. Отделно, че феновете на отбора да доста разглезени откъм трудност за постигането на купи и титли, защото бяха свикнали да ги получават едва ли не ей така. Да, ама не както се казва! За мен играчите носят 60% вина за състоянието на отбора, 20% собствениците и феновете и 20% за Мойс и хората му. За мен е недопустимо играчите да определят дали им харесва даден треньор или не и поради това да бойкотират някои мачове, за да може даденият човек да напусне. Убеден съм, че примерно Ман Сити – Уигън за Купата миналата година бе един от тези двубои, където ако не всички, то поне половината играчи не си даваха никакъв зор. Което е недопустимо и абсурдно, защото ти играеш най-вече за себе си и после за мениджъра. Преди години се случи същото и с Фелипао в Челси. Луиш Фелипе Сколари бе изритан като куче от Абрамович, само защото неговите методи не се харесаха на тарторите на сините от Лондон. Сигурен съм, че има безброй много други примери.
Лошото е, че не се дава почти никакво време да даден човек да развие идеите си, защото за година или по-малко няма как да стане. Не знам с кой акъл и за какво се подписват някакви безумни договори, които всички знаят, че може и най-вероятно няма да се изпълнят. Пълни глупости са лично за мен, но кой съм аз да им давам акъл? Фактите обаче са такива, че няма никаква сигурност за никой и заради това ще виждаме все по-малко хора като Мойс, Венгер и САФ, които са в даден клуб повече от 10г, че и повече. Няма как да се случи, защото шефовете в даден момент ще си кажат, че няма смисъл да чакат и чао. А много добре знаем, че колкото и да си добър винаги ще има моменти, в които ще има спадове и дупки. Но това не значи, че на момента си аут, защото това са хора, не роботи. В случая и аз сигурно бих махнал Дейвид Мойс, но според мен не може да се съди за него с абсолютна строгост при дадените обстоятелства.
Защото никой не може да знае, ако беше останал и изградил отбора по своите виждания с негови играчи как ще се развият нещата. В крайна сметка той се опитваше да продължи мисията на САФ, но видя, че не става и по едно време почна да гради отбора по негово осмотрение. Може би това му изигра лоша шега. Надявам се да почне скоро някъде, където да може да докаже, че го бива. Неговият наследник в Евертън в момента прави чудеса с отбора, но все пак той бе изграден от Мойс. И въпреки това аз съм голям привърженик на Мартинес и мога само да го похваля за неговата превъзходна работа.
Все пак вярвам, че има и ще има хора, на които ще им се даде възможност да се развиват, защото иначе играта отива на кино – както за треньорите, така и за играчите и за нас, феновете!
