Казусът КТБ: заличаване на следите

Благовеста Кенарова, (https://blogovesta.wordpress.com)

Като труп на удавник казусът КТБ отново изплува на повърхността на политическия живот в България. Политиците ни напомниха безапелационно за него с аргумента, че държавата, т.е. ние, трябва да си върнем откраднатите милиарди. Това можело да се случи само и единствено, ако се прекрои законът за банковата несъстоятелност по техен тертип. И колкото по-бързо стане това, толкова по-добре, шумно настоява новосформиралото се мнозинство от 100% от народните представители с „говорител“ Мая Манолова. Такъв респектиращ консенсус и такава трогателна грижа за народа не е имало от времето на Тодор Живков. Народните избраници не за пръв път говорят ангро. Фактът, че не познават финансовите закони и правила или не ги признават, за съжаление не е изненада за никого. И още нещо много притеснително има по казуса КТБ – няма разделение на властите. Бойко Борисов авторитетно може да опровергае това и да обясни на народа как стоят нещата. Както вече обясни каква е разликата между „синдик“ и „квестор“, така, че всички да го разберат и да им олекне – няма да ги краде един и същи човек.

Консенсусното предложение за изменение на закона за банковата несъстоятелност е все още само политическо говорене. Никъде към днешна дата (14.03.2015) няма публикуван за публичен достъп подобен проект, който да запознае обществеността и да я убеди в добруването, което той ще ѝ донесе. Няма съмнение, че такъв ще има и ще бъде внесен в парламента още на 16.03.2015. Няма съмнение и кои ще бъдат вносителите – 100% от народните представители. Не се намери нито един „луд“ сред тях, който да попита къде точно е публикуван този консенсусен проекто-закон и защо се налагат каквито и да е промени в тази посока. Ако има проблем по казуса КТБ, то той не е в законодателството, а в неговото спазване. Официалните институции доказано се провалиха и сега се опитват с политически трикове това да бъде забравено завинаги.

Повече от 10 месеца се разиграва срамна сцена във връзка с казуса КТБ. „Актьорите“, които се провалиха и за чиято бездарна игра ние платихме милиарди са:

• Управителният съвет на Българска народна банка, начело с управителя Иван Искров– с крайната некомпетентност и непоследователност в действията си. Така и не се появи официална информация за ефикасността на банковия надзор, за достоверността на финасовите отчети и вътрешни правила на КТБ, заверявани от одиторската фирма KPMG, за доклада от трите допълнително наети одиторски фирми („ДЕЛОЙТ ОДИТ“ ООД, „ЪРНСТ И ЯНГ“ ООД и „АФА“ ООД) и колко струва тяхната „услуга“, за недопустимо дългото проточване във времето на процеса по отнемане лиценза на КТБ, създаващо условия за злоупотреби и съмнения за заличаване на следи от неправомерни действия.
• ДАНС, Дирекция „Финансово разузнаване“ – със „срамежливото“ си признание, че не са си свършили добре работата по казуса КТБ, а именно – че имат пропуски, но не и вина. Трудно може да се разшифрова такова шизофренно признание за дейност, която е изцяло под тяхна отговорност.
• Министерство на финансите – с министъра на финансите от правителството на Орешарски, Петър Чобанов, създало “изначало и нарочно” сбъркан закон за държавния бюджет 2014, според президента Росен Плевнелиев. „Достойният“ Чобанов сега е депутат от ДПС и член на комисията по бюджет и финанси в парламента. Декларациите му по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, представени пред Сметната палата за последните две години ( 2013 и 2014) предизвикват много въпроси за произхода на средствата му и придобитото имущество, които едва ли никоя от отговорните институции му е задала.
• Комисията за финансов надзор (КФН)– Така и не стана ясно с какво точно се е занимавала тази комисия по време на кризата КТБ, но според нейният председател Стоян Мавродиев, КФН не носи никаква отговорност за случващото се в КТБ. Това не му попречи да се намеси грубо в публичното говорене по банковите практики, посягайки на свободата на словото чрез налагане на огромни глоби на медии, които отразяват проблеми, свързани с банките.
• Главният прокурор на Република България – за липсата на виновни по казуса, въпреки констатациите на прокуратурата и различни негови публични изказвания за недопустими банкови практики в КТБ.

В „помощ“ им бяха:

• Президентът на Република България – на два пъти свиква Консултативен съвет за национална сигурност за финансовото състояние на държавата като резултат от казуса КТБ, без никакъв положителен ефект за обществото.
• Парламентът
• 42-то Народно събрание, завършило своята работа предсрочно и безславно, направи всички възможни опити да прокара законови изменения в полза на КТБ – безпрецедентноизменение на Наказателния кодекс за ограничаване на свободата на словото и промяна на Закона за държавния бюджет за 2014, както и закон по мярка за „специалната“ КТБ. Не се получи.
• 43-то Народно събрание на 05.03.2015 гласува създаването на „Временна анкетна комисия за проверка на фактите и обстоятелствата, свързани с действията на държавни органи и институции, които е следвало да упражнят контрол и да противодействат на източването на КТБ в периода 2009-2014“. Тази комисия може да бъде наречена комисия на финансовата некомпетентност и безотговорност на българския политически елит и се състои от следните депутати:

Председател:

• Десислава Атанасова (ГЕРБ) – юрист, без налична информация за професионален опит в банковата сфера

Членове (могат да бъдат разпределени в три групи):

1-ва група- членове на комисията по бюджет и финанси, без налична информация за професионален опит в банковата сфера

• Владислав Николов (ГЕРБ) – икономист
• Даниела Савеклиева (ГЕРБ) – икономист
• Красен Кръстев (ГЕРБ) – икономист, вещо лице
• Димитър Танев (РБ)- икономист

2-ра група – без налична информация за професионален опит в банковата сфера

• Анна Александрова (ГЕРБ) – юрист
• Цветомир Михов (ГЕРБ) – икономист
• Снежана Дукова (ГЕРБ) – педагог
• Филип Попов (БСП) – юрист
• Димитър Горов (БСП) – икономист, един от вносителите на проекто- закон за изменение на Закона за гарантиране на влоговете в банките, противоречащ на закона за Валутния борд
• Янко Янков (ДПС) – инженер, икономист
• Радан Кънев (РБ) – юрист
• Борис Ячев (ПФ) – икономист, преподавател
• Искрен Веселинов (ПФ) – инженер, юрист
• Николай Александров (Атака) – икономист, преподавател
• Лъчезар Никифоров (АБВ) – липсва информация за професия/образование
• д-р Красимира Ковачка (БДЦ) –лекар

3-та група – „гордост“ за всяко Народно събрание, с „богат“ парламентарен и политически опит в областта на икономиката/финансите, членове на комисията по бюджет и финанси

• Румен Гечев (БСП) – преподавател;икономист; 1995-1997 година е заместник-председател на Министерския съвет и министър на икономическото развитие в правителството на Жан Виденов
• Йордан Цонев (ДПС) – икономист, член на Парламента от 1997 до днес (с прекъсване 2001 – 2005)
• Петър Чобанов (ДПС) – преподавател;икономист; финансов министър в правителството на.Орешарски

Едва ли 43-тото Народно събрание с този „капацитет“ и политическа воля ще отговори на очакванията на гражданите за разрешаване на казуса КТБ. Неопроверганият факт, че през 2000г. акционерният капитал на КТБ, почти 100% собственост на държавната Булбанк е бил прехвърлен на 11 офшорни дружества без яснота за крайните им собственици, обяснява пълния политически консенсус за прикриване на тази криминална сага.

Казусът КТБ продължава да е отворен за поставените от гражданите въпроси:

• Кои са истинските собственици на КТБ?
• Защо една регулирана от БНБ институция като КТБ, стигна до несъстоятелност?
• Защо КТБ се е ползвала през цялото си съществуване с политическите протекции на управляващите?
• Защо БНБ и ДАНС не спазват закона за мерките срещу изпирането на пари и не само него?
• Защо Иван Искров продължава да е начело на БНБ и да определя политиката ѝ?
• Защо Цветан Василев, официалният мажоритарният собственик на КТБ, не се завръща в България, ако е невинен?
• Защо прокуратурата не реагира адекватно на най-голямото финансово престъпление след Жан Виденовото управление?
• Защо спестяванията на гражданите не са гарантирани, въпреки съществуващото законодателство?
• Защо е нужно следващите няколко поколения ще изплащат дългове, направени от собствениците на КТБ за мафиотски бизнес, необезпокоявани от регулаторите и законите?
• Как оттук нататък ще се компенсират загубите в милиарди, резултат от безстопанственост и корупция в българската финансова система?
• Какви мерки ще се предприемат, за да се върне доверието в българските институции, изгубено покрай далаверите в КТБ?
• Какви отговори дават официалните български институции на критиките на ЕК и МВФ по темата КТБ?
• Кога ще се проведе операция „Чисти ръце“?
• Как служебният синдик ще се справи с всички проблеми, произтичащи от казуса КТБ, след като официалните институции не успяха?

Времето заличава следите на злоупотребите в КТБ. Предложението за изменение на закона за банковата несъстоятелност е още един опит в тази посока. Опит да се върже воденичен камък за трупа на КТБ, за да потъне той отново в дълбините все едно никога нищо не се е случвало.