Казусът КТБ като кашон с надпис „да се махне при проверка“

Благовеста Кенарова*, (https://blogovesta.wordpress.com)

*Авторът изразява лично мнение, което не ангажира неговия работодател.

След кратко затишие казусът КТБ отново стана актуален. И няма как да не е така, когато се отнася за милиарди левове в КТБ с неизвестен статус – изгубени, откраднати или …? Големите вложители, тези, с негарантираните от закона влогове, които въпреки политическите протекции, не получиха статут на облагодетелствани от специален закон за КТБ, хукнаха по адвокати.

Дребните вложители, социално слабите, пенсионерите, собственици на набирателни сметки за лечение и други, като цяло нямат полезен ход, освен да протестират. В тяхна защита застана и омбудсманът, но към момента не се вижда изход и за двете групи. Според закона за гарантиране на влоговете, може би най-често споменаваният напоследък в България, гарантирани са само влогове до 100 хил евро при определени условия. Изплащането им може да започне след като БНБ отнеме лиценза на банката или след приемане на друг изход за излизане от кризата.

Предложенията за „друг“ изход се появиха бързо. Стигна се до абсурда, работодатели и синдикати да действат в коалиция. Създадоха Експертен консултативен съвет по проблемите на Корпоративна търговска банка с неуточнен статут, но с претенции за капацитет, който може да покаже единствения възможен изход – пазарно решение без ангажиране на публични средства. След среща с експертите от този съвет, Бойко Борисов отново „обърна“ мнението си по казуса КТБ и не пропусна да се похвали във фейсбук (14-ти август): „С тях имаме еднаква позиция, че още днес трябва незабавно да се започнат всички процедури за оздравяване на КТБ, за да се намалят щетите както за вложителите, така и за българската икономика

Искам да припомня, че официално достъпната информация по казуса КТБ все още е доста ограничена, за да е достатъчна за категорични изводи и предложения за излизане от кризата. Независимо от първоначално заявеното намерение на Управителния съвет на БНБ, подкрепено от правителството на Орешарски, за проверка на активите и пасивите на банковата група КТБ от авторитетните одиторски фирми „ДЕЛОЙТ ОДИТ“ ООД, „ЪРНСТ И ЯНГ“ ООД и „АФА“ ООД, започнала на 25-ти юни със срок от 10 работни дни, не става ясно, че се касае за частична проверка. Това се разбира от писмото-отговор, от 11-ти август, подписано от Иван Искров и служебния финансов министър Румен Порожанов, до Европейската комисия на тяхно запитване за състоянието на КТБ. В писмото се се казва, че проверката на активите е частична, а анализът на пасивите – ограничен. Какво точно означава това, може би е ясно само за институциите, ангажирани с процеса. Цялостна проверка на активите, пак според писмото-отговор, е била възложена на същите одиторски фирми през юли, която би трябвало да се извърши в срок до 20-ти октомври 2014. Дотогава, казусът КТБ за обществото продължава да бъде „черна кутия“, или може би кашон с надпис „да се унищожи при проверка“ или „да не се дава на одиторите“. Този „оригинален“ начин за укриване на документи от квесторите и разследващите е бил избран от длъжностни лица на банката, четем в прессъобщение на Прокуратурата от 12-ти август. Добрата новина е, че най-накрая Цветан Василев, мажоритарен собственик на КТБ, е привлечен като обвиняем. Лошата е, че никой не знае къде точно се намира този най-титулуван български банкер. Пак според Прокуратурата, формулирни са само задачите на финансово-счетоводната експертиза за КТБ, а възлагането на изпълнението ѝ тепърва предстои.

Притиснати от ЕК и големия обществен интерес по казуса КТБ, БНБ, която като банков регулатор има основната отговорност за случващото се, излезе с информация от 15-ти август, че частично се разрешават някои операции за целите на погасяване на кредити в КТБ. Как точно ще се реализира и гарантира този процес, не става ясно. Според доклада на квесторите, счетоводната система на банката е спряна при започването на действията по специален надзор. За да се извършат операциите, е необходимо тя да бъде пусната отново. Ако следваме логиката на досегашната банкова практика в КТБ, нищо чудно пак да се появят някои „кашони“, които трябва да се унищожат при проверка, а имено счетоводни записи на несъществуващи операции. Да се надяваме, че прокуратурата се е погрижила за разследване на възможните подводни камъни и ще предотврати тяхното случване.

В смисъла на всичко известно досега, казусът КТБ е труден за решаване – в него са замесени в сложни връзки различни политически, икономически и медийни групи. Това го прави криминален, а не политически, както напоследък се опитват да го представят някои коментатори по темата. Изходът е – обществото да бъде информирано своевременно за истинското състояние на КТБ, гарантиране на законността и реални осъдителни присъди за виновните.