Като не искате хорo, играйте валс

„ …тряба да махнете тези просташки хора̀ и да ги заместите с европейските дансове. Тогаз, който европеец ви види, ще рече: браво, и тез хора стъпали в пътя на цивилизацията.”

Думите принадлежат на Маргариди от пиесата „Криворазбраната цивилизация”. Написани са преди повече от 130 години. В пиесата един гръцки лекар (Маргариди) в продължение на 5 действия убеждава семейството на еснафа Хаджи Коста как единствената възможност за прогрес е захвърлянето на всички национални белези и заместването им с външните културни прояви на страните от Западна Европа. В това число влизат, разбира се, и хората, които според Маргариди са нещо, което излага народа и час по-скоро трябва да бъдат заменени от валса, полката мазурка и други европейски „дансове”.

Над 130 години по-късно в социалните мрежи все по-често се натъкваме на видеа и снимки, в които българска дружина извива кръшно хоро на някой централен площад по света и у нас. Анонсът обикновено е нещо гръмко, в прослава на българския дух, традиция и закани как „България няма да умре”. В центъра на София, често можете да се видите такива групи, които понякога сякаш от нищото се хващат на поредното хоро пред Народния театър или на друго оживено място. Повечето коментари са в духа на патриозтизма. На другия полюс обаче стоят на снобизма и нарастват все повече. Онези, които виждат народните танци като крачка назад в културното развитие.

Дали в този ред на мисли няма да е по-добре да забраним народните танци? На обществени места, те може би не са най-удачното нещо, но защо да не ги забраним изобщо? И без това като се хванат повече от 10 човека, ритъмът се губи тотално. По-надарените жени предизвикват смях, но най-вече чужденците гледат странно. Може би сме в грешка като учим и малките деца в училище да играят народни танци. После емигрират в чужбина и почват да играят хоро на Шанз-Елизе. Не е прилично.

За щастие има достатъчно неща, с които можем да заменим народните танци и някои други „вредни“ обичаи, които на практика не правят пейзажа по-неприятен, отколкото вече е.

Играйте валс

Няма по-добър и универсален заместител на „мечешкото” хоро от валса. Изискан танц, музиката няма нито един ориенталски ритъм и ще го разпознаят на всеки площад в Европа. Можем да го играем навсякъде от източна Унгария до северна Шотландия без да се притесняваме, че изглеждаме глупаво в очите на другите. Правото хоро ще бъде заместено от английския валс, който е по-бавен и лесен, а Елениното – от Виенския, който е по-бърз и сложен за изпълнение. Може и някой друг танц… но казачокът се играе само в Русия а и той е много селски май, тиролските танци – те са известни само в австрийските планини. Може ирландските народни танци? Ирландският фолклор е относително известен по света… проблемът е, че танците са много трудни. Много по-трудни от това да не харесваме българското хоро.

Занаятите

Становете – на трески. Чергите – горим ги. Розите в Казанлък – изкореняваме ги и засаждаме авокадо. Глинените грънци – на сол. Носиите – разплитаме ги и от материала правим уникална и ексклузивна арт инсталация-пърформанс с елементи на хепънинг в галерията за съвременно изкуство „галерияТА”. И без това носиите и чергите са прекалено шарени и кичозни…

Българската кухня

Стига вече с шкембе чорбата, шопската салата, боба в гърне и побългарената версия на оригиналния гръцки таратор! Така и така вече не можем да кажем кое ястие е българско и кое е взаимствано от съседни нам култури, направо да се изкорени подобието на българска кухня. А покрай нея и онези механи с дървени маси, пейки и шарени покривки, в чийто двор задължително има поне две колела от стара каруца, направени на цветарник. Всичко друго е по-добре. Например изискано заведение, където тишината наподобява тази в библиотека. Или пък непринуден ресторант с грамофонни плочи по стените, 118 различни вилици и чинии и меню, в което има осем разновидности на нахутени кюфтета с къри.

Курбаните

Както е тръгнало с кухнята, да махаме и курбаните. Първо – едва ли има по-селска дума в нашия език. Второ – традицията е жива само по селата вече. А и кой знае тази чорба как са я правили. Никакви европейски стандарти… коля се агне, на някои места се готви и в двора на църквата. А на сутринта бабите тръгват към църквата, всяка хванала малка тенджера с олющено покритие и изрисувани цветя… кич не, ами КИЧ. Колкото до онези курбани, които се правят в семействата на лични празници – правете ги, но не се бийте в гърдите.

Съборите

Да ги забраним сега преди да тръгнат от малките населени места към големите градове. Не че има такава опасност, но за всеки случай. Това са онези мероприятия, когато на определен църковен празник цялото село отива на площада (или на хълма) и се свири народна музика, продават се кебапчета, бира, вино и има сергии, на които се продават играчки за малките на тройна цена. Хубавото е, че те са почти на изчезване – сега има fest-ове. Много по-модерно, по смислено и никой там не играе хоро.

Списъкът може да продължи до безкрай. Но никой няма нужда от това. Защото както при всичко останало, истината е някъде по средата. Къде е това, не можем да кажем категорично. Две неща са сигурни. Тя не е в извиването на кръшни хора, където и когато ни се покачи ендорфина, и на представянето им като „свръхсилата на българския дух”. Но със сигурност не е и в отричането на народните танци (и останалите културни белези) и принизяването им до обикновена кръчмарска проява.