Караници

Милена Николова

Преди месеци политик възкликна по адрес на Реформаторския блок, че ако не се разпаднат, преди да влязат в парламента, ще го направят почти веднага, щом попаднат в Народното събрание. Ако и това не се случи, ще стане, когато си поделят изпълнителната власт и разберат кой кого как е изиграл. Това се случва към днешна дата. Затова е тази обмяна на чувства пред очите на обществото ни. Това е вътрешната омраза, която реформаторите не могат да преодолеят дори в името на здравия разум.

Самото създаване на Реформаторския блок приличаше на механичен сбор на база числеността на седем партии и отделни граждани. Единственото, което ги задържаше тогава заедно, беше усещането за общност заради властта. Това е и днешният мотив да не се разпаднат веднага и безусловно. Затова разприте между всички тях и най-вече между реформаторите на Меглена Кунева, гражданина Караджов и реформаторите на Радан Кънев са напълно естествени. Това е битката за марката Реформаторски блок и за министерските постове, произтичащи от нея. Да не забравяме, че Караджов е един неосъществен икономически министър, а Радан Кънев – премиер, за Меглена Кунева – да не споменаваме колко големи амбиции са концентрирани в нея. Изобщо, в РБ има много неосъществени кариери.

Към днешна дата затова е толкова важно кой ще бъде лидер на това формално обединение. Защото той ще раздава както държавната субсидия, така и ще води в бъдеще преговорите кой какъв да стане и какъв да остане. Екипът на Меглена Кунева остана доста ощетен – там има най-малък брой осъществени мечти във властта. И от водещи, станаха поддържащи в конфигурацията на реформаторите.

Затова скандалите в коалицията са така шумни и толкова ожесточени. Причината е, че само резултатът малко над 8 процента им дава политическата легитимация. А обречеността идва от факта, че един без друг не могат да постигнат нищо и реално не съществуват в политическия ни живот. Затова битката продължава, докато същата тази политика не ги раздели.