Какво сте се вторачили в чалгата?

Светлана Велева

Покрай динамиката на политическите новини някак другите теми от деня остават встрани и пропускаме да отдадем значение и да се замислим върху немалко иначе важни неща. Думата ми е за културата. По повод националния празник 3 март музеите и галериите, управлявани от Столичната община, отвориха врати за безплатни посещения. Наред с галериите отворени бяха и парк-музеите „Врана“, както и Зоологическата градина. Ключовата дума „безплатно“ изигра своята роля и провокира интереса на немалко столичани. Пред Художествената галерия дори се изви опашка. Не е като да няма интерес към културата.

Защо тогава непрестанно се говори и пише за чалгата и нейното деструктивно влияние? Откъде това възмущение, че няма култура и че подрастващото поколение се възпитава в чалга ценности, поради което затъпява прогресивно? Сигурно защото от телевизии и сайтове ни облъчват с халтура, зрелищни риалити формати и клюки за живота на кухи медийни герои – т.нар. информационна и интелектуална чалга. Да, тя е навсякъде, защото е по-комерсиална и защото, признайте, хората са любопитни и обичат жълтини.

Това не означава, че култура няма. Напротив – културата у нас през последните 6-7 години бележи своеобразен бум. Филми и сериали се правят на конвейер. Някои дори печелят международни награди. А ако ходите на театър, знаете, че залите се пълнят, за някои постановки билетите свършват месец по-рано. Много от сайтовете за онлайн пазаруване предлагат оферти за театрални постановки с до 50% намаление. Така средно за 6-8 лв., колкото е едно „биг мак“ меню във верига за бързо хранене, можете да си купите билет за „Парижката света Богородица“ или за „Ревизор“ на Достоевски с участието на Калин Врачански. На промоция се предлагат билети за концерти и опери. В момента само срещу 9 лв. можете да се насладите на Моцартов концерт на Софийската филхармония. Повечето известни опери гостуваха в България и залите бяха пълни. И това не е всичко.

През последните 10 години книгоиздаването прави революция. Вярно, причината не е, че има събуждане на таланти, а че от комерсиалност издателствата са склонни да издават каквото им предложат. В същото време всеки иска да пише. Дали може и има ли какво смислено да каже, е друг въпрос. Писането на книги стана като рекламно участие в телевизионна игра. Затова и писателите са повече от читателите, но това е друга тема.

Думата ми е за културата, която уж отсъства. Т.е. културно предлагане има – и театри, и книги, и кино, и концерти, има ли търсене обаче? Ако човек се интересува и изпитва глад за тези неща, намира начини. Но ако лежиш и чакаш културата да потече от екрана, нормално е да останеш с впечатление, че чалгата е навсякъде. Ролята на телевизията е да забавлява, а халтурата е най-близо до тази функция. Личното ти културно ограмотяване – твоето и на децата ти, е твой избор. Клишираните твърдения как чалгата ни задушава, са на хора, чиято единствена връзка със света са телевизията и интернет.

Във фейсбук дори има група „Бунт срещу чалгата“. Кой ни кара насила да гледаме и слушаме простотии? Чалгата е избор. Ако игнорираш нещо и не му придаваш значение, то ще умре като фактор. Тези, които превръщат чалгата във фактор, са не само слушащите я, но и тези, които й придават значение, като непрестанно я хиперболизират. Битката с чалгата е в нейното игнориране и в даването на приоритет на нейния антипод. Светът е пъстър на възможности… Какво сте се вторачили в тази чалга?