Цял ден чета изблиците на възмущение в социалните мрежи от т.нар. саботаж на референдума за електронно гласуване.
Какъв саботаж точно? Имаше ли бюлетини за референдума с отпечатани ДА и НЕ? Имаше. Имаше ли избирателен списък за референдума, урна за бюлетините? Имаше. Гласувахте ли?
Ама в някои секционни комисии питали гражданите дали искат да гласуват на референдума. Ами питали са ги. Референдумът по дефиниция е метод за изразяване на активна гражданска позиция по даден въпрос на базата на информираност по въпроса. Или поне така ги разбират нещата в Швейцария, дето все я давате за пример. Ако ви попитат дали искате да изразите гражданската си позиция по въпроса, отговаряте с ДА и го правите. Защото може и да не искате. То същото важи и за местните избори, само дето за тях няма изискване за минимум гласували.
Освен това, поради различието на двата вота заради принципа за уседналост, сменилите адреса си в последните 6 месеца трябваше да гласуват на две места. Съгласен съм, че това не е най-умното нещо, но когато въведем електронното гласуване няма да ви се налага да гласувате от две IP-та. Засега е така и по тази причина е логично да ви попитат за какво точно ще гласувате. Затова има и два списъка. Сигурно на много места организацията не само, че не е била перфектна, но е била ужасна. Вероятно някъде е имало опити на членове на СИК да се показват като най-висша власт днес. Но (в рамките на шегата) и при електронното гласуване нечий Windows ще забие.
Някъде пък не питали гражданите, а те горките трябвало сами да си искат да гласуват. Я да се върнем по-горе и да си припомним какво пише… а, да – активна. В повечето развити държави дори са отишли по-далеч и за да ви впишат в избирателните списъци, е необходимо изрично да го заявите. Дано това се случи някога и у нас, напук на идеите на някои за задължителен вот.
В указанията на ЦИК ясно бе записано (макар че с 15 промени в мнението си ЦИК стана на ЦИРК): „Гласоподавател, който желае да гласува и в националния референдум, и за общински съветници и за кметове, получава от СИК бюлетините за тези видове избори и за националния референдум, и влиза в кабината с всички бюлетини наведнъж.“ Членовете на СИК няма как да знаят дали желая, ако не ме попитат или ако не си кажа. Връчването на всички бюлетини е опит за изкуствено повишаване на избирателната активност. И ако въпросът на референдума не ви харесваше (например „Искате ли … да е премиер/президент до живот?“) повечето от настояващите да се връчват всички бюлетини сега, тогава щяха да протестират срещу същото. Принципите предполагат постоянство независимо от субективните фактори. Затова Швейцария е Швейцария и затова България не е.
Референдумът е стъпка в правилната посока и стискам палци не само да успее, а и да видим скоро електронно гласуване. Тогава няма да ви се налага да си искате бюлетините. Но когато си пуснете компютъра и отворите Facebook, няма да ви препраща автоматично към страницата за гласуване, а ще трябва да направите усилие и да изпишете https://…
КОЙ, Статуквото, Волен и сие може и да не искат електронно гласуване. Опорните точки срещу него може и да валят от всички страни. Но с контра опорни точки няма да стане, а с мислене с главите.
Важно е този референдум да събере достатъчно подкрепа, но не по втория начин. Важно е до урните да отидат хора пожелали да изразят своята активна гражданска позиция и направили своя информиран избор, че искат или не искат да има електронно гласуване. Баба Пена от Марулево е отишла да гласува за кметицата и да ѝ бутнат бюлетина с ДА и НЕ е същото като да ми дадат да гласувам за кмет на Харманли в секцията ми в чужбина, където съм дошъл, за да мога следващия път да не пътувам 300 км, за да упражня правото си на глас.
Прочетох и оплакване колко сложни са бюлетините. Давам пример отново с Швейцария.
Кои са добрите изборни практики на една от най-демократичните държави в света – Швейцария:
Posted by Наръчник за изборна реформа on 22 октомври 2015 г.
За мен има три важни принципа на изборите:
– активна регистрация: искаш изрично да бъдеш включен в избирателните списъци. Лекува купуването на гласове и изборния туризъм;
– информираност и техническа сложност на вота: ако някой не е разбрал за референдума, не е голяма загуба, че няма да гласува. Бюлетината трябва да е сложна поне колкото данъчната декларация. Неграмотността не е извинение. Иначе цветните бюлетини бяха красиви.
– лесно гласуване – затова се надявам електронното гласуване да се случи. Има достатъчно начини то да е достатъчно защитено от манипулации. ( Да не се бърка с горната точка. Достъпът до гласуване трябва да е максимално лесен, самото гласуване е по-добре да бъде малко по-сложно.)
Всичко останало е популизъм, опорни точки и усещане за клетост. Знам, че ако някои хора нямат от какво да се оплакват, светът им ще се срине, но мога само да кажа Keep calm and vote!